автор: moeto

вечерен дим се спусна над града
на някъде далеч се нижеха вагони
проблясна изведнъж като прозрачна анемона
в един прозорец полудетски лик

на сенчестите му страни
лежаха къдри
сподавих вик
прозрях
че в този кратък миг
събуждат мъртвите стенанията наши

с девойката до тъмния прозорец
видение от рая в гмежа гаров

във долината на съня се срещах не веднъж

защо бе толкова печална
какво ли търсеше прозрачния й силует

навярно щастие
което може би й липсва на небето