автор: Penelopa

Аз знам как да губя.

Когато губя не е на половина,
като восък свещ-душата става празна,
и гори
и гори
и мълчи върху устните ми
всичко.

Защото когато губя мълчанието вика,
избило в
бледнина по скулите ми.
Вика
Вика...
и само уличните кучета дочуват
недочуват
..................................................

Аз губя на голо
в тъжна физическа болка,
малко прободена,
малко ухлузена
аз губя много.
....................................................

Аз губя колоритно,
защото цвета е важен,
от черния до белия
през зарите на лъчите
до сивото
в душата ми
до цвета на бедрата ми-солариум.
............................................................
Аз губя с много рани,
плащам всичко
с много
маски
усмивки
припадъци
невидими сълзи
и
мисли
мисли
..........................................
Аз зная как да губя



когато вали....

когато е мрачно...
Когато идват гости.
КОГАТО СИ СТРУВА

..........................................