автор: Mojsei

Влюбен съм в такова същество -
то пък ме отрича
и познали свойто естество,
всеки другия обича.

На сластта, отдадено до мания
то обхожда не един вертеп -
няма ясни външни очертания,
но ще покори и теб
щом започне да те пристрастява
с поведние упорито
и с ласките си да те покорява
някак си нехайно - скрито.

Денят му тъне в тревожен сън -
започва да вилнее с тъмнината ,
когато в него се поражда звън,
отекващ с ритмите на здрачината,
а те пътеки са на ада,
познаващи човешкия позор,
чрез който определя ти награда
с прецизен, претенциозен взор.

Знае то, че е изцяло
с душевност от фалцет,
но пък с лицемерие то е цяло,
че сърцето плува в оцет,
а ръката суха
претендира
с познание, че душата глуха
отзвук в мене не намира.

Но когато думичките изговаря,
здрачът почва да трепти незнайно
и в мене се разтваря
някак си полека и омайно.
Туй е техника не чувство -
подменено с оправдания,
имитирани чрез вещерско изкуство,
но за мен са наказания.

Влюбен съм в такова същество -
то пък ме отрича
и познали свойто естество,
всеки другия обича.