автор: Kalina

Що ма гледаш тъй, бре момко
като препродаден?!
Знаш акъла ми ей толко,
кат ма нерва сфане...

Море аз от колко време
да ти са надявам.
Туй ни значи, чи ши зема
метани да права...

Хич нидей мустак засуква,
хич нидей са блещи.
Кату черга ща изтупам
дорде са усетиш.

Кат ни съм от вашто село,
кат съм по-чепата...
Айдеее, мътнити та зели.
Пътя и нататък.

Кък съм кипнала ку знаеш
ума ша ти зайде.
На граждАнян ми са праиш,
гачи ни са знайми.

Ни ма гледай отвисоко,
чи ку са посегна...
Хич ни трепва ми окото,
нищу чи съм дребна.

Колку времи веч та трая
и сеир ти чиня.
Коня си да разиграваш,
гиди с теб, мискинин.

Зер, за ко са киселея?
Ни тай срам да питаш...
Снощи да ма устайш да блея
само по нощите!

Де, хайванино митлосва
ич биля ни питам.
Отподире ти чумосвах,
плетах и разплитах...

СЕга идиш, лук ни ял,
ниту дажи помирисал.
Ма да знаш - ни си пузнал.
На Калина й кандиса.