автор: vintersorg

Навсякъде вече чувам-по телевизията (ако не са ми изключили кабелната), по радиото (в случай че съседът не е свил антената), даже по вестниците чета за безброй чудни и дивни местенца по широкия свят. Всеки ден все това, все това...Къде какви красоти имало, какви добри и трудолюбиви хора живеели и прочие, и прочие...Дори вечер, когато седна пред внушителния си телевизор марка "Велико Търново" (от онези с японските кинескопи), все ще се намери някоя Гена Трайкова да ме информира колко било хубаво в Малайзия и какви сърдечни хора били парагвайците.

Бомбардиран от подобен безконечен поток факти и наблюдения, аз си задавам един въпрос: "Ами ние бе,Гена?". И друг: "Ами аз бе, Юксел?" Нали съм си балкански човек, имам своето мнение, знам си мястото между Черно море и Далматинските острови, а освен това имам и самочувствие. Това самочувствие остава като затулено зад тъмния облак на глобализацията, когато отвсякъде ме заобикаля такава информация за щяло и нещало!
Отдръпни се, Гена-нека ти покажа нашия свят, не другия; нека поговорим за мен, за балканския човек, неговото място в този свят и самочувствието му като такъв.
Не ме е срам, че съм балканец! Никога не съм го крил, а дори напротив-гордея се със своя балкански произход тъй както американският чиновник се гордее, докато поставя на бюрото си флагчето с червени и бели звездички в ъгъла. Моето самочувствие не е по-малко от неговото. То се извисява гордо като Пирина; извива се важно и възтежко като мътните води на Вардар; бушува подобно на Мраморно море през януарските нощи. И нямам ли право ?! Че защо не ?! Какво друго ми остава сред този свят на опустошителни войни и терористични заплахи освен едното самочувствие! Ами, имам си го-мое си е! Какво са някакви американци, малайзийци и филипинци пред мен, балканския човек! Пепел...пепел на вятъра, както се пееше в една песен.
На мен морето ми е до колене, а дори си е казано, че "от Витоша по-високо нема". Така е...и това ми доставя голямо удоволствие, че чак мед ми капе по балканското сърце като иракски петрол по американска цистерна. Самочувствието ми се издига все повече и повече, почуквайки по някой компютър. "Българска работа!", казвам си. Това, че частите за него са правени в Правец и половината са брак, не е от голямо значение.
Ами я вижте комшиите гърци-цял свят се стече при тях на Олимпиадата. Вдигнаха съоръжения за милиони долари! Е, вярно, че няма да могат да си върнат разходите още години, но поне стана "сеира" и светът ги видя!
Абре Гена, закъде сме ние без албанската боза ?! Закъде сме без турските баклави, гръцките пилафи, сръбските кебапчета и македонската наденица ?! Ех, като задими скарата на центъра в петък...Ех, като се опнат онези кебапчета на жарта-пък народ, народ-кошер! Един продава чехли за 2 лева, друг кюнци за пернишки печки... Пък някой ще запее с продран от алкохол глас сръбския хит "Очи, очи", ще се чуе оглушително подсвирване...Леле,дръж се,земьо балканска!
Някъде встрани долитат звуци от китара-някой е пуснал архивна касета на "Щурците"...Както казват хората- "Може да съм селянин...ма съм рокер!" Ще блесне на слънцето някой нож- оглеждаш се и виждаш трима врачежени продават бъчви. В съседство със скарата пък се е събрала интелектуално сдружена компактната група на "Клуб на пенсионера" и охладени под сянката на ореха припяват "Мой роден край, райска градина..."
Идилия! Балканска идилия, невиждана нийде другаде по света! И на мен ми иде да запея с тях- звучно, отчетливо и звънливо, със самочувствието на балкански човек. Да захванем сладкодумен разговор за оттеглянето на германците през '44-а или за дружните бригади в "Георги Димитров" над Костенец. Сам Балканът ще се приведе да ни слуша!
Та така,Гена! Ще знайш от мен, че и ний сме дали нещо на света освен карловската луканка и компютъра. Пък тогава ми говори, че американците имали някаква статуя на свободата. И-и-и-и-и, чудо!