Всеки неин поглед
е цвета на небето - син и лазурен.
И всеки неин дъх
е пустинният вятър горещ и бурен.
И всяка нейна усмивка
на обедно слънце е блясъка.
И всяко нейно докосване
е аромат на цветя, поникнали в пясъка.
И всяка нейна дума
е планинската песен на вятъра.
И не, тя не е, тя не е човек,
тя носи душата на Дракона!
Всеки път, когато развее коси,
пламва слънчев пожар.
И всеки път, когато пристъпи,
се разтърсва земята със жар.
И всеки път, когато обича,
закипява морето.
И всеки път, когато целува,
изпепелява полето.
И всеки път, когато докосва,
се разцепва скала неронлива.
И не, тя не е, тя не е човек,
тя носи сърцето на Самодива!
На Сев