Душата на жената прилича на плувен басейн.
Има две тръби. От горната тръба се пълни, от долната се изпразва. Ако долната тръба е с по-голям дебит, ще пресъхне, ако горната е с по-голям, ще прелее. Идва един момент, когато дебита на двете тръби се изравнява. Може да е по-рано, може да е по-късно, зависи от басейна. Тогава жената става за къпане.
Като се запуши някоя тръба викат мен. Ако се запуши горната тръба, я отпушвам със стихове, ако се запуши долната, я отпушвам с любов. Защото аз съм човека, дето чисти басейни.
А тялото на жената прилича на надуваем дюшек. Всеки който не може да плува може да му се покачи. И да се мисли за покорител на моретата.
И така, докато не издъхне дюшека или басейна не пресъхне.