автор: estir

На тебе вечер пеят ти джамии
и кървавите залези приспиват
надеждите обречени... кажи им,
че те от обич нищо не разбират,
че пясъка едва ли ще зарови
забравените стъпки до морето...
Обичам те... и как да я отровя
последната си вяра да те срещна.
Обичам те, не искам да погубвам
задъханите срещи и очакване,
да те открия във случайно влюбване,
което има твойте отпечатъци.
Обичам те, а в нощите запявам
разголена, доволна и гореща,
когато за летата ни се сещам
ухая на сандал и на тинтява
и зная, че в сърцето ми е леко,
че няма в същност как да те забравя,
защото ние вечно ще се срещаме.