автор: hixxtam

Аз пиша пак
за теб...
Отново...
Неочаквано.
Безумно.
За стиховете много,
обич или пък тъга е нужно.
Но аз не мога
да напиша нито ред,
когато ме обгърне любовта
и заслепен от нежна красота,
опиянен от устните,
страстта,
забравям гордостта...

Неканен миг...
и скреж!
В гърдите болка,
в мене пустота.
Осакатен...
Измъчен...
Чужд на всички...
Потънал в живия
хоровъртеж,
с едно сърце,
разкъсано на срички,
а в мислите - копнеж.