автор: Nezy

И те вълнувам.Като ръж.
И като път, целунал прага.
Като молитвата за дъжд.
Като сълза. А ти все бягаш
от палавите ми ръце.
Рисувам есенни ескизи
и топло гаснещо небе
по бялото на твойта риза.
Денят, навярно притеснен,
на пръсти тихо се измъква.
Люби ме. И заспи до мен.
Преди напълно да е мръкнало.