автор: midnight_witch

Свлачища отрязаха пътищата,
зее бездна в краищата озъбени,
мостовете не са довършени.
Сънищата ми са наръбени…

Сънувам

скършени криле на птица в полет
нелепо подскачам на един крак
като жерав в любовен танц.
Въртя се -
докато ми се завие свят.
Нямам чувство за равновесие.
Присънваш ми се като пеликан.

никога не искам да притежавам някого
нито да имам собственост
искам това, което може да ми даде

а това което той ми даде

беше
болка
гняв
и ярост

явно болеше от неговите жени

съвсем конкретно
конкретни случаи
в конкретни писма
конкретно пишеха
а секс?
целувам те целувам те

неизбежно затворих страницата.
Небрежно?
Не съвсем, не съвсем…

кой знае
какво има в мозъчните центрове на един мъж
в гърчовете на невроните
стигащи до крайниците,
съответна реакция
избухване
избухвам
отново отново
разпадам се на съставни части
на електрони,
защото са отрицателни ,
и ги пращам по стъпките ти
положителните ги тъпча в джоба
ще нахраня някой утре със тях
и останаха неутроните само,
стигат ми за една
неутронна бомба.
Мъртва съм.
И не ми пука за ударната вълна.