автор: zoom_fiRe

... тя и момчето без фамилия, тя и облака, тя и кучето с различни очи , тя и шест крачки право надясно, тя и стадото от 300 мъртви овце, тя и бездната, очите , шумотевицата, вятърът.

Ти си тънконога и усмихната!
Ти се спускаш в алено и лъскаво!
Само как е пусто и притихнало,
само как ме губиш с устни!...

Кой не е желал да види стъпките ти?
Те са като ноти по пътеката!
В устните си черно впръскала,
тръгваш пак с походката си лека.