автор: Kalina

С намигване към trite_gaidi ;)


Жално мий, майно, болно мий,
чи снощи ми либе замина,
а пък ма мене остави,
зарад таз пуста чужбина.

Назад, ми рече, Калино,
зер дОма жена ма чака,
барабар с дребни дечиня,
кучето, йощ котарака.

Пък язе мигам, ни сфащам
дали на мене ортува...
Имейли, вика шти пращам
и в Кю-то шти контактувам.

Нидей рива, вика за мене,
нидей ма люто заклевай,
чи ни съм язе ергенин,
нито барем разведен.

Дорде са зора зазори
и първи петли пропеят
глава мож` да та боли,
ма отподире ша оздравееш.

Тъй дума ми, майно, нарежда
тез тежки думи отровни
и ма едвамцък поглежда,
гаче ли да май виждал ни повни.

Чи кат кипнах, майно, кат креснах,
зер колко йощ да го чакам.
Мома Калина ней лесна,
застане ли на "Ф" на чардака.

Слушай ма, либе, чувай ма.
(тъй издалеко захванах)
Пу, да та тръшни чумата,
дето ми за домъкна ти лани!

Дето ма на извор присрещна,
чи ма през кръста прегърна...
Тогаз ни речи, чий грешно,
нито са по пътя повърна.

Тъй както, майно, му думах
либе помръкна, посърна,
тез думи само ми речи,
речи, па са обърна:

Прощавай, сбогом, Калино,
огън мома си най-лична
и през девет земи да замина,
сал тебе ша знайш, чи обичам.

Жално мий, майно, болно мий,
зарад тоз пусти хайванин...
Чунким ни мойши ли йоще
барем една нощ да остани.