автор: peter_pan

Не струваш, не струваш
с тази черна обувка
в която като стъпало аз живях
тридесет години, жалка и бяла
и едвам дишах и не можех да кихна дори.

Татко, трябваше да те убия.
Но ти умря преди да успея -
мраморно тежък, чувал пълен с Бог
бяла статуя мъртвешка със сив пръст на крака
голяма колкото тюлен от Фриско.

И глава в бурния Атлантик,
където вали като из ведро,
във водите на чудния Носет
молех се да те върна обратно
аch, du.

На немски език, в полския град,
смачкан от валяка
на войни, войни, войни
но името на града е неизвестно.
Моят приятел от Полша

казва, че са дузина или два.
Така че така и не разбрах къде
ти стъпи с крака и се вкорени,
никога не успях да говоря с теб.
Езикът ми залепнал бе за челюстта.

Залепнал като в бодлива тел.
Ich, ich, ich, ich,
едва говорех.
И мислех, че всеки немец си ти,
а езика неприличен.

Като двигател, който
ме отблъсква с пара, като евреин
От Дашау, Аушвиц, Белзен.
Започнах да говоря като евреин.
И мисля, ами ако съм евреин.

Снеговете на Тирол, пенливата бира на Виена
не са много чисти и истински.
С циганката, от която произлизам
И с лудия ми късмет от Таро
може и малко евреин да съм.

Винаги ме е било страх от теб,
с твоето Luftwaffe и неразбираем език
и прилежен мустак
и арийски очи, ярко сини.
Танкист, танкист, о Ти -

Не Бог, а пречупен кръст,
толкова черен, че няма го небето.
Всяка жена обожава Фашист,
ботуша в лицето, звяра,
Зверското сърце на звяр като теб.

Ти стоиш на черната дъска, татко,
на картината, която си ми оставил,
с разцепена брадичка, вместо стъпало,
но не по-малък дявол за това, нито
по-малко черен си ти, който

прехапа красивото ми червено сърце на две.
Бях на десет, когато те заровиха.
На двадесет се опитах да умра
и да се върна, върна, върна пак при теб.
Смятах, че на кости само ще успея.

Но те ме извадиха от чувала,
и залепиха ме с лепило.
И после разбрах какво да правя.
Направих модел от теб.
Модел на човек с поглед на Meinkampf

и любов към мъчения и изтезания.
И си казах Да, Да.
Да, татко, най-накрая приключих.
Черният телефон е откачен от корена,
гласовете не могат да проникнат по-нататък.

Аз убих мъж и даже двама -
вампирът, който каза, че си ти
и пи кръвта ми една година,
седем години, ако те интересува.
Татко, отпусни се сега и си легни.

Забит е здраво кол в дебелото ти черно сърце
и на селяните никога не допадна ти.
Те танцуват и тъпчат върху теб.
Те винаги са знаели, че бе ти.
Татко, татко, копеле, навеки ти умри!