Отпуснато едва, едва прииждаш, като повторение
питам те, къде пак спомените ми ще разходиш?
На някой прашен скучен кръстопът- без съжаление,
или корона лъскава, на главата ми ще сложиш.
Аз съм плебей, а ти-зависиш и от моето прозрение,
в капана съм, ала ти няма да бъдеш там, не можеш!
Деветата вълна, гали замъците на детското творение,
осолява бавно миг по миг, мечтите им несподелени.
Къде си издевателко съдба? Нещо против да се видим?
Да седнем на една софра, покривката ще бъде синя.
Аз ще бъда домакин, а ти Царицата без поколение!
В короната на твоята самота, аз вплетох живота си
гледай и мисли-Ти можеш да рушиш, като вълнение
понякога с радост-понякога с тъга, като настроение
забравен отдавна смях. Унила си, не давай мнения!
Ние хората се обичаме, наистина- Майната ти Съдба!
22.04.05г.