автор: midnight_witch

Няма вече под асфалта гъби.
Умори се смахнатият дъжд.
Скапаха се всичките ми зъби.
Няма никой в цъфналата ръж.

Ревматизъм хванах от очакване.
Нервите БУШони си стопих.
Вече спрях да ходя по чорапи.
Нищо и в житата не открих

Всяка вечер в кош лових звездите
и Луната мъкнех в плетен кош.
А къде живееш не попитах-
все я вършех май през куп за грош

А сега да тебе съм опряла
докторе ,ти скъпи мой джи пи.
Няма как :туй ,че съм оцеляла,
тази радост се на теб дължи

Ще ти дам последната си риза
и последният си меден грош.
Утре като ми премине кризата-
пак да купонясвам до среднощ.