И не мога да те назова,
но в сърцето ми е твоето име,
на езика ми парят слова,
пълни с обич и нежност към тебе.
Твоят образ разпъва до смърт мисълта ми,
мой е и жребият твои,
и твоят стремителен път.
Случайно ти ме срещна
и сърцето ми ти заплени,
взех аз твойта ръка всеутешна
и ти дадох своите дни.
Колко често пленително свети
твоят поглед, бездънно дълбок,
той прозира далеч във вековете
той сияе и нежен, и строг.
С дълбината си той ме подмами-
този чист, упоителен взор,
той ме взе и разпали кръвта ми
и младежкия мои възторг
И започна тогава във мене
онова велико кипение
на живота ми от утринта
и в сърцето , и в мисълта
дето някаква сила съзижда
всеобменна човешка любов,
след което животът се вижда
разностранен,понятен и нов.
То е трудно дори да го кажеш
как си разнал от ден на ден,
как си почнал да любиш и мразиш
от великото чувство пленен.
Аз ревнувам и в рицърски порив
моята кръв неудържимо бучи,
щом към твоите искрени взори
се отправят нечисти очи.
Моя вярна и моя любима звезда,
ти виждаш и знаеш сама-
има обич и вярност,
все още я има и нашата грешна земя!
До днес не едно изпитание ми наложи
животът суров,
но дълбока и чиста остана
тази моя любов.
Тя не сипе по пътя ми рози,
а кали ме с безброй теглила,
и понесох аз не една хула
заради този мой светъл грях.
Търпях заради тебе лишения
и рискувах не една бъднина,
но властта ти е силна над мене
и не мога да ти изменя.
Моя вярна и моя любима звезда,
ти виждаш и знаеш сама-
има обич и вярност у мене-все още има.
Моят дял е да мисля за тебе,
чула сърцето ти как бие в моята гръд.
До дъно дълбах на бедите смисъла,
за да знам де греша,
де съм искрена и права.
А животът върви...
Ти разбираш какво е напред-
в дефилето е мрак,
но пред мене е слънце огряло,
и с мечтите ми пак се пробужда
първият ред и сядам смутена-
както беше в самото начало.
Видя ли всичко ти
и от мене сърцето ти какво ще отнесе?
Ще спреш ли?!Не!Върви,додето можеш!
Нали години търсиш този път!
Щом с други можеш да се радваш и тревожиш,
дори без слънце е хубав денят.
Върви!Там имаш още скъпи хора,
а и аз не съм съвсем сама...
Зад мен далеч е притъмнял просторът.
За тебе пиша стих след стих
с горчивото съмнение
живота ти дали разкрих.
Фалшиво е!Студено е!
Пак идва вечерният студ
и пак с ръце изстинали
развързвам яки възли аз.
И тъй ще бъде винаги...