автор: anesteziq

Най-големия майтап е, че не мога да пиша, да си подреждам мислите разбираемо(за разлика от чувствата), така че да пътуват и пристигат, като споделени. А най-лошото е, че прекалено чувствам. Или прекалявам с чувствата. Експлоатирам ги, сондирам, задълбавам, проучвам внимателно пластовете. И какво? Като тръсна глава, отдалеча се на разстояние и погледна, какво виждам? Гардероб, с грижливо подредени, колосани ризи, блузи, любими сака и прочие демоде дрехи. Окъсели, избледнели цветове, толкова живи и наситени някога.
Не умея да финализирам мисли, за разлика от чувства. Това ми е проблем от малък. Установих, че е проблем още в училище, когато вдигах ръка, казвах "А" - И още какво? - питаше учителката по литература. Е, какво... Това само авторът си знае. Аз бях до тук. Вече чувствах други неща
И това ме преследва през целия ми живот. Финализирането? Ще му дойде времето - два метра под земята. Скоро разбрах, че не са и два. Несериозно.

Когато задълбах в тази посока на мисли, решен веднъж завинаги да се справя с този, и ми посочиха нов, пръкнал се проблем. Гледал съм прекалено сериозно на себе си и това ми пречело. И се замислих за чувствата и усещанията си, а те са гейзерни. Бликват изневиделица, попивам ги като земя, и на тяхно място ново фонтанче. Някой хвърля монета, но не се завръща. Туристите се любуват на гледката, ах-кат, ох-кат, пляс с ръце, и си отиват. Хората са туристи в животът ми. Те така си мислят. Аз не. Но няма да ви кажа какво си мисля, обясних защо. Ще го ударя пак на чувства.
Някои помня дълго, други кратко. Мислите ми се плискат из локвите на чувствата, цели езера. Не попиват. А винаги се опитвам да попия стъпките, формата, големината, дълбочината от тежестта. Има упорити. Нов гейзер не ги отмива. В крайна сметка се намесва Времето, с изпаряване. И изпръхвам. Сбогуването не е Край. Начало е. Разплисках страааашно много вода за да го разбера. И какво от това? Аз все още не съм наясно с това, какво е сбогуване. Объркано ли звуча? Хаос от мисли и чувства.

Дали знам какво искам? Мисля, че да. Един хубав, слънчев, спокоен ден. Без изненади, нищо особено. Температурата да е 24 градуса, небето ясно, лек, много лек ветрец, аз на 32 години, да съм здрав, леглото неоправено, хладилникът пълен, ти с мъжка сламена шапка, ефирна къса рокля с тънки презрамки, сандали, разхождаме се и ръката ти е в моята.

Обаче сега примерно си мисля за изоставените сателити.

Казах ви, че не мога да пиша подредено, с ясно послание, увод, завръзка, кулминация, развръзка, тряс! финал. А ми се пише. Класика в жанра, абсурд! Кой жанр? Реална шизофрена фантастика. Като дете ми се отдаваше. Бях приятел, но никой не ми беше приятел. И също, страшно недоверчив и лъжех на поразия. Сакън! да не ме вземат за откачалка, заради чувствата. Не споделях истинските, а си фантазирах. За да не съм сам.

Сега да ви разкажа за сателитите.
Чета в пресата следното: "Изведен е поредния руски експериментален спътник, съобщи ИТАР-ТАСС." - а в друг вестник пише: "Днес пада 3-тонен спътник. Сателит, тежащ 3150 кг, ще навлезе днес в земната атмосфера между 1.00 и 10.00 часа, съобщи АП."
Пада ангел. Това си помислих.

Хората изстрелваме спътници. Някои предават цифрови и аналогови телевизия и радио. Други служат за други неща. Примерно да наблюдават, снимат и прочие. Бог така е решил. Технологиите се развиват шеметно. Бързо остаряват и иде ред на нов спътник. Какво става със старите? Господ изпраща, заселва ангел на този спътник. И той приема и предава нашите мисли, желания. Трябва да внимаваме какво говорим, какво си помисляме даже, защото ще се случи. Ангелите подслушват за хубавото, за страховете ни, неизказани дори. И Той вижда, знае всичко. Спътници падат, изгарят, сблъсъци, сажди, атмосфери... Някой ангел е бил жалозлив, скрил е нещо и объркал. Така е нарушил и се опитал да изземе справедливостта Му. Колко е сложна житейската ни геометрия. Линията никога не е само права. Това си мисля сега.

Сателитен контролен център - някъде в България
Име и позиция на спътника - Сомнамбул1 - влюбен в теб
Дата на последна актуализация на таблицата /г-м-д UTC/ - 05.04.19 - 5:06ч.