автор: vedrusa

плачът
натясно се натиква
в усилието на твърдите клепачи
да не пречат

да разгадая твоя остър поглед
/ загубя ли към себе си презрение/
с намокрената проза на очите си

в пространното деление
на вътрешните сокове
в оная кръгла лудост...

в часа на пълен мрак и влага
в глъбинното вторачване
и добротата...

в пороя на порасналите рамене
и хладно достолепие...

в самата поза
да река
едно заречено
обичам