автор: Marta

Слязъл мий млад овчарин,
млад овчарин от планината,
найдел ми самодивско 'оро,
на поляна насред гората.
Че извадил ми меден кавал,
сладкогласна извил песна,
самодивите диви разИграл,
скачали, рипали бесни.
Рухото хвърлила най - дивата
рухото самодивското,
най - дивата, най - красивата,
Капка от изворче бистро.
Косите и - черни смокове,
лицето и - месечина,
ръцете и - бели макове,
снагата и - злато чини.
Рухото грабнал млад овчар,
кавал си в пояс затъкнал,
към кошарите в планината
бързешката се е запътил.
Отдире му самодива Капка
върви и жално хортува -
"Върни ми рухото, момко" -
моли, но момък не чува.
"Без рухото си не мога литна -
жално нарежда горката -
искам при свойте посестрими,
пак да Играм насред гората."
Овчарин нищо не дума,
че му е на сърце легнала,
че си я води у дома,
от таме Капка да не побегне,
той ще и гори рухото,
рухото самодивското,
че пламне кат' дръво сухо
и няма веке - не искам.