автор: miglena

в свилените гънки
на пулсиращата ти сянка
провирам огнените ширити на
лакирани с девствен брокат пръсти
... и пристягам ... до дим в пулса
от дантелената дамаска
на задъхаността
със зъби
разкрояваш балдахин
за сластния взор на нощта
залюбила човчиците на гръбнака ти
... прегладнели ... до писукане
с перца
от райска птица
обхождам твоя силует
докато усетиш как се лети
и как се пропада
... до ада ...
а където е
омагьосаният завой на
невидимата река на желанията
две тела без сенки
едно друго
с кафтани извезани от
най-фините лъчи на душите
... се обличат