автор: Niq_nichiq

Беше ми скучно.
От много ама много дълго време не бях отваряла дневника си. Седеше си забутан в един ъгъл на шкафа и хич не ми беше до него. Имах нова страст.
Започнахме да играем една игра. Role play. Втасахме я. Изяде ни повечето време и ме накара да се чувствам като пълен идиот, защото прекарвах повечето си време пред компютъра. А нали точно това исках да променя.
Все пак от една страна е добре, защото отказах чата. Изчезнах за доста дълъг период от време. Не знам дали е по-добре да замениш една мания с друга. Но все пак е временно решение.
Но се случи неизбежното! Господи, няма сървър! Какво да правя?!
Потя се, гледам в празното пространство и през 5 минути проверявам дали гръцките админи са пуснали смисълът на живота ми.
Късно вечер е. Към 12. Скучно ми е. Искам да играя. Нищо повече.
Изкъпах се набързо. Седнах пред компютъра все още по халат. Дали пък да не початя малко?
Влязох в чата като се надявах да намеря един дарк елф от Полша. Май си падам малко по дарк ефлите. Не за друго ами защото мрачното у мъжете често привилича. Ама глупости!
Седя и търся. Лепна ми се някакъв. Грък. Я си ходи на майната! Един сървър не можете да поддърждате! Искам си сървъра!!!!!
Откъде си, какво правиш, какво търсиш в чата. Търся баничка с боза.
Що за тъпи въпроси?
Бил ходил в армията, но след това баща му починал и трябвало да се прибере. 10 минути мълчание след това. Мрак ли усещам тук? Тъга?
Да! Ти си моят тип човек.
После пак кажете, че не съм извратена.
Чатим ли чатим. Започна да ми се приспива. Ама да взема поне да се облека де.
Попитах го какво би искал да прави сега, а той ми казва, че иска да ме целуне.
Почна се. 98% от разговорите в icq между представител на мъжкия пол и представител на женския пол завършват с виртуален секс. Какво е туй чудо, по дяволите!
Няма да се правя сега на много срамежлива и неразбираща, защото просто не ми отива. Пък и не ми пука особено какво бихте помислисли за мен. Това съм аз. Ако не ви харесва спрете да четете.
Да, да. Тъкмо стана интересно, нали?
Хората винаги са се интересували от чуждите сексуални преживявания и фантазии. То сякаш е интегрирано в съзнанието им. Не можеш да го спреш.
Да продължавам ли? Колко процента от хората, които четат сега това биха искали да продължа с подробности? Може би ще разберем по-късно.
Реших да си направя експеримент. Твърдо решена съм, че няма да изневеря на приятеля ми, но тък като никога не съм била с друг мъж и се очертава да не бъда (може би даскалът по английски... неее) защо да не помечтаем малко?
Тъкмо ще проверим как се справям все още, а може пък и да науча нещо ново.
Експериментът започна.
Да, можеш да ме целунеш.
Нека да преценим сега кой тип поведение да изберем. Дали да бъда срамежлива или настойчива? Та това си е role play game online пак.
Забавно. Дори започнах да си записвам какво трябва да пробвам на моя приятел. Може да остане приятно изненадан.
Никога не бил правил това преди. Чувствал се така все едно ме познава.
Я погледни тук! В очите. Другите очи! Плува ли корабче?
Цял Титаник направо.
Да използваме въображението, което ми е дадено по природа. О, да. Това мога перфектно.
Има нещо особено странно в това да наблюдаваш какво можеш да правиш само с думи. Започваш да се замисляш дали по-голямата част от секса не протича в ума ти. Тялото реагира така както реагира на докосване.
Той се пали все повече. Аз седя и гледам монитора с интерес.
Експериментът върви добре.
Жестока ли съм? Може би малко. Или пък много. Да... да накараш едно тяло да се гърчи на 500 км от теб само с думи, да накараш едно съзнание да се нуждае от теб и да иска да почвуства, че не е само в цялата тая история... жестоко е.
Дожаля ми. Дожаля ми за този човек.
Замислих се колко много хора на тоя свят просто имат нужда от нежност, ласка, малко разбиране и съпричастност. Имат нужда от едно топло тяло до своето, което да ги кара да се чувстван не толкова сами.
А аз седя и се гавря с една душа, която иска да се слее с друга, но не може.
Сега си мислите, че пак ме изби на поетичност и меланхолия. Или че съм наивна.
Напълно възможно е този просто да прилага техниката си на всички. "Никога не съм го правил, имам чувството, че те познавам" и т.н. Вероятността е към 99%. Няма проблем. И все пак... дори и в рутината искаше да има нежност. Може би го кара да се чуства по-добре. Повече мъж. Повече човек. Знам ли...
Това е неговият избор.
"Искам да си до мен. Да те усещам."
Дава ли ми някой право да се занасям така с хората? Не. Но аз си го присвоих.
Ако времето беше друго, а пространството изчезнеше щях да го прегърна. Може би от чувство за вина. Може би, защото знам какво е да си сам. Може би, защото искам да продължа с експериментите с човешки ресурси.
Не мога да си отговоря на този въпрос.
Той не издържа и излезе.
Седя и гледам монитора. Чувствам се някак... зла. Стана ми кофти.
След десетина минути той се върна.
" Не те познавам. Но искам. Накара ме да се чувствам обичан."
Сега аз не издържах и си легнах. Беше 7 часа сутринта.
Преди да загася монитора видях написаното от него:
"Бих искал сега да си до мен, да заспя до теб и да се събудя до теб".
"Точно зад мен има легло. Хайде да заспим заедно. Моля те".
Лека нощ, препарат номер 1. Лека нощ, човеко. Лека нощ, любов моя. Лека нощ, самотна душа.
Прости ми.