- мислех, че е много умно момиче.
- когато пази тайна тя е умна.
- не умее да прескача огради.
- знаех си, че е асоциативна.
- остави ме да се изкажа!
остави ме да се изкажа!
- тя винаги ще изслуша.
- защото имам какво да кажа.
- не е открито морето тя да го гледа.
не е с лице луната, тя да се отразява.
- животът (ме) затруднява.
- деструктивността. не е създала омразата,
да бъде управлявана от нея.
- седях на кея. върху лакирана, лъскава черна пейка.
и гледах срещу мен потънал кораб, бялата боя,
проядена от ръждата, в празен басейн от
мръсно-жълти бели плочки.
- стъкло-вън нощта, в стаята лампата свети.
така превръща се в огледало.
- без одеало спах, облечен в пола,
изядох самота.
- раните И по крака.
подай ми лампата.
- светлината - бледа слепота.
- и превръзките от шкафа.
- как презрително погледнала ме тя
през канален облак пара.
- забравих езика!
не мога да отворя устата И..
- ще я оцветя с прозренията си.
- виждам края.не се приближава.
- остави я на мира.
тя е моя. смола обсипала гърдата И,
фантазираме в косата И.
сложи си обиците.
- чувам сърцето И.
мога и без слушалки.
- няма рана. не може да страда.
- затворени кръговете от очите И.
нека я оставим да спи.
- не съжалявам я.
тя не ме изслуша.
повярваи ми.
няма я в смисъла.