автор: fadul

Трудно понасяшe доверието,а?
Трудно ти бе да си желан.
Оцени ли най-после човекът до себе си? -
значи си го загубил.

Сега пресмятай времето си -
то е твърде много,
за да бъде пресметнато
и твърде малко,
за да отделиш и за себе си.

Сега приемай първият случаен срещнат
за приятел,
защото се отнесе с приятеля си като със
случаен срещнат,
след когото даже не си се обръщал.

И сега - тъмнина, а?

Тъмнината е нещо добро.
Или поне не лошо.
Всяко разкаяние,което и спести
(но на мен не)
са тази тъмнина.
Сън наяве.

Всички обиди, които не и спести
(поне на мене ги)
са тази тъмнина.

Има ли Надежда?
Да, това е красиво женско име,
твърде добро даже и за нос
в Африка.

Ако това имаше предвид.

Пак ще се срещнете-винаги така става.
Случайно - като минувачи,
които се обръщат само заради
тревожен автомобилен клаксон.

Тогава никой от вас няма да има нужда от утеха.