автор: sradev

вчера

Намерих една групичка добри намерения. Седят под една круша и си сръбват ракия. Пардон, жулят водка. Спортно!

- Кажи ми ти, пътнико безпътен, бил ли си в чудесната страна на Сбъдещето?
- Не, но натам съм се запътил. Че ако не се сбъдна, то хич няма да ме бъде.
- Намекваш ли нещо!?
- Какво ти меко, твърд и тежък е пътя. Хайде, който е по-ербап да тръгва с мене.
- А знаеш ли пътя?
- Защо ми е да познавам пътя - нека той ме познае! Ако с него се сприятелим, то ще ни е и на двамата по-леко.
- Но много са пътищата от тук.
- И оттук и оттам - пътят е един. Я го виж извървеният: гърчи се, извива, завърва на възелчета, върти по кръг или спирала, а все е един. Докато вървиш. Дори и когато се връщаш. Хайде, не му мислете много и да тръгваме. Хем ще си поприказваме кой какъв е и за къде се е запътил.

Няколко от тях тръгнаха с мене. Ето какво разказаха:

"Ремонт на кухнята" - Вече остарявам, но все по-силен ставам. И по-ценен. От дядо-прадядо ме наследяват!
"Абисинеца" - Отивам да се помоля в онази църква издълбана в скалите. Там и кръст няма, че да си почине. Та и за това истинската вяра там седи.
"Партиеца" - Ще организирам партията "Щастие". Една розова, смела и мъдра. Една за всички и всички ще влезнат в нея - приготвил съм им място.
"Хляба" - Ще опека хляб за всички - и бели и черни и жълти и червени и зелени хлябове ще опека. И слабички и с коремчета и с моркови и с трици... Ще има и без брашно и дори само от мляно месо - за антивегетарианци. Дори и от чиста вода дестилирана ще опека - за строги пости.

Гледам по едно време - нещо почнаха да поизостават: кой кривне от пътя, кой се скрие в храстите, кой си полегне на пътя. И никой не остана.

Стигнах и до предачницата на Мариите: Клито Апропо и Мамензис. Тъкмо варяха чорба. Бобена. Едната соли, другата го подслажда, третата - подлютява (за незапознатите с теорията на фасуля - лъжица захар помага да се свари по-добре и без да разваля вкуса на лютата чушка омекотява влиянието й върху стомаха).
- Здравейте Марии! Как върви бизнеса?
- Абе, мани, затрупани сме с поръчки - имаме повече работа, отколкото всичката до сега на куп. Отваряме филиал в Китай! Сега всички монополисти отваряме филиали в Китай. Вече сме намерили персонал: Чук, Пак и Чао. Много работливи момчета, съвестни и непретенциозни. Пък и банка за бели и пари мислиме да отворим. Та сега правиме и един по-силен боб, че да порастнем. Заповядай с нас на един бобец.
- Друг път, че сега съм се забързал.
- Па то друг път нема. Прави, криви - все до нас ще стигнеш.
- Абе аз да си направя още няколко обиколки, па ще чучна при вас да помагам.
- Сакън! Я бързо си върви по пътя, че ще ни объркаш конците!


250305
Сладар