автор: salza

Учителят

Оскар Уайлд


И когато тъмнината започнала да обгръща земята, Йосиф от Ариматея вече бил запалил една борова факла и се спускал от хълма към долината. Той бил богат човек.

И коленичейки върху кремъчните камъни на Долината на Сълзите, той видял един гол млад човек, който плачел. Косите му били с цвят на мед, а тялото му - като бяло брашно. Но той бил наранил тялото си с тръни, а главата му била посипана с пепел.

И този, който притежавал много неща, казал на голия млад човек," Не се учудвам, че мъката ти е толкова голяма, защото Той наистина беше справедлив."

И младият мъж отговорил, " Не заради Него плача, но за себе си. И аз превърщах водата във вино, изцерявах прокажени и карах слепите да прогледнат. Вървях по водите и прогонвах злите духове от обитателите на гробниците. Нахраних гладните в пустинята, където нямаше храна, възкресявах мървите от техните тесни обиталища, и по моя повеля и пред очите на голямо множество изсъхна едно безплодно смокиново дърво. Всички неща които вършеше този човек и аз ги върших. И въпреки това те не ме разпнаха."