автор: gemmarose

Понякога случва ли ви се, вечер като си легнете да имате чувтвото, че някои ви набюдава? На мен ми се случва, всяка вечер. Наистина ме наблюдават. Да ви кажа, за тези които не знаят, хубаво е, много хубаво даже.
Чувствам се някак..как да ви го обясня...някак важна. Да, да това е точната дума, важна съм си тогава. И как да не съм след като цял ден скитосвам къде ли не и никой да не ме забележи, само блъскат, псуват, гледат изпод вежди, абе ще те разкъсат още малко ако не си достатъчно съобразителен и не духнеш преди да си ядосал някой здравеняк, който само с един замах ще те прати в небитието. Друго си е като се пъхна вечер в уюутното, мамещо легло, е малко условно казано легло де, чист матрак си е, забравен там в един ъгъл, но не това ми беше мисълта. Исках да кажа, че ми е приятно да се прибера вечер, да се свия на матрака и да зачакам един, два понякога и повече чифта очички да ме погледнат от някои ъгъл на стята. Щото, не ви казах, но всеки път изникват от различни места очичките и понякога са по повечко. Снощи примерно се показаха точно иззад PC-то ми едните, другите ме гледаха от една ваза в ъгъла на стаята. Да бе да, сериозно говоря. Не знам как, но бяха успели да се заврат в тесния отвор на вазата и ме зяпаха. Бас държа, мислеха си, че не ги виждам, понеже аз наистина се правех, че спя де, но и те спокойни, че са на сигурно място между паяжинясалите стъбалца на някакво изсъхнало кой знае кога цвете. Не бяха много предпазливи и като че ли леко бяха подценили моята наблюдателност. Както и да е, друго исках да ви кажа. Напоследък имам проблем с нощните ми посетители. Започвам да се плаша даже. Преди всичко си беше наред, дори беше забавно, понеже очичките си идват още откакто бях в дестката градина. Целия ден ми беше супер тъп, майка ми ме водеше рано сутрин, не стига че така ми се спеше, че едва намирах сили да дишам, ами и допълнително се изтощавах, когато се налагаше да рева цяла сутрин, докато на всички там им писнеше от мен и извикваха майка ми по спещност да си ме прибере. Много се гордеех със себе си тогава, но пак се отплеснах, а не трябва! Та и тогава след изтощителната сутрин в детската, вечерта след Сънчо, когато ме слагаха да спя, очичиките пак идваха. Много сладко беше, защото тогава си имаха и ушички и ръчички и краченца. Правеха ми някакви смешни гримаси, смеех се до изтощение и заспивах ей така изведнъж, прималяла от умора. Само веднъж посещението им беше малко неприятно, защото вместо забавните весели очички се появи духа от Twin Peaks, помните ли го? Лелее, много страшен беше. Един такъв с дълга права коса и много гаден пронизващ поглед, който стигаше много надълбоко и от където минеше, оставяше след себе си студ и лед. И както казах поизплаших се доста тогава, но не посмях да кажа на никого да не ме помислят за някаква страхливка случайно. Тоя Боб за вечни времена насади страх в мен към всякакви съмнителни дългокосковци, пак заради него дори не смеех да погледна нито едно видео на любимите ми progressive metal идоли, ми само ги слушах! Добре че на следващата вечер вместо него дойде друг дух...този сладичкия, който излиза от лампата на Аладин, синичкия, за него вече се сещате, нали? Той така ме развсели, че дори мъничко се напишках и родителите ми после като започнаха да ме водят по всевъзможни билкари, баячи, знахари, магиосници да ме излекуват от среднощното ми напишкване. Опитах да им обясна, че няма място за притеснение, духчето на Аладин беше виновно, но кой ще повярва на някаква 5 годишна пикла! И така, за какво говорех? Ааа, да...хубави си бяха среднощните посещения, но напоследък не ми харесват чак толкова, започнаха да ме плашат почти колкото ме изплаши Боб тогава. Страх ме не, че ще ме посетят, а че един ден ще ме подмамят и като нищо ще ме вземат със себе си. Знам ли, мисля, че съм се привързала вече доста. Улавям се понякога, че с цели часове мисля за това как е минала предишната вечер и какво ли ще се случи следващата. Започнах да споделям даже лични неща с тях! Дори преди 2-3 вечери.. това не мислех да ви го казвам, но щом на тях им казвам какво ли не защо пък на вас да не кажа. Та преди няколко вечери, след като поговорихме, стоплиха ме погледите и гласовете им, които чувах само в главата си (всичко по принцип се случва само чрез телапатия), започнах да заспивам и тогава... Тогава усетих някого в леглото си, плътно до мен. Прегърна ме, даже погали лицето ми! Толкова добре ми стана обаче... Никога никой не го беше правил това до тогава за мен, никой! Страх ме е, страх ме е, че ще се повтори. Ми ако вземе че ми хареса още повече тогава? Ами ако поизкам да отида с тях? Не знам...ще видим, довечера ще го реша на момента, няма да му мисля още от сега... Айде, лек ви ден, благодаря за вниманието, отивам да се пошляя малко навън, че от доста време никой не ме е обиждал, блъскал, псувал...