автор: nadya

Спазването на традициите понякога е трудна работа, но хванал ли си се на хорото играеш го до край...
Както всички и аз трябваше усмихвайки се да премина през "ада" в най-щастливия (по-късно разбрах, че греша относно щастието, но това е друга тема) ден. Не мислете, че да си младата "булка" в сватбения си ден е най-прекрасното нещо на света. Хубавите моменти идват в самия край... когато капнал от умора успяваш да се докопаш до леглото (брачното имам предвид).
Спортната ми натура така и не прие дългата бяла рокля и високите токчета.Изглеждах някак
неестествено спъната и в двете...друго си е в дънки и маратонки. Добре, че бяха тренировките за да
се справя.Още на първата крачка роклята се оплете във високите обувки, а книгата (за баланс) беше
привлечена от земното притегляне...и аз след нея, естествено, също...Та се наложи да извървя коридора доста пъти, сега вече знам колко е дълъг (в крачки разбира се).
Но уви това беше само началото...Издържах геройски всички церемонии, усмихвайки се от високите си обувки и с нетърпение зачаках ресторантското начало... Краката ми плачеха за удобно"столче"… По-късно направих опит да изброя мазолите (сватбените), но се отказах. Добре, че някой се беше сетил да ми приготви втори чифт обувки, иначе щях да пропусна първото си сватбено хоро...
Сигурно познавате "оня номер" с изкуствените цветчета и кърпичките. Така и не разбрах защо на мен се падна честа да забождам карфиците, та и ръцете ми пострадаха.В края на деня изглеждах като току що завърнал се от война... при мен само че сватбена...
Спазването на традициите е трудна работа, не пропускайте тренировките те са най-важната част...