автор: osi4kata

Очите ти са пълни със прашинки
От старомоден сантимент.
Здравей,
не съм те виждал сто години,
Очаквах дълго настоящия момент.
Ти още носиш златото в косите си,
Тук-там проблясва бял нишан.
Красива си. И горда... Ослепителна!
Щастливец е мъжът от теб избран.
Завиждам му... Съвсем неблагородно,,,
Защото има теб, аз закъснях.
Седни до мен, местото е свободно.
След сто години ще се видим пак.
Кажи, любима, ще ми върнеш ли сърцето,
Което преди сто лета плени?
Без него ми е прекалено трудно. Ето...
Едва сега го чувам, че тупти.

Очите ти са пълни със прашинки
От спомени. Текат сълзи.
Не сме се виждали от сто години,
Седни до мене, мила...
Не плачи!


The subsequent meeting

Your eyes are full of specks,
Old-fashioned sentiments' specks...
Hi,
I haven't seen you for a hundred years
I've expected this moment for a long
Time.
You still wear gold in your
Hair,
Just white snow flashes here and
There.
You are lovely and proud...
Dazzling...
The man who you've chosen is lucky.
I envy him quite no-gently,
Darling...
Because he has you, I was late...
Please, sit close to me, Kate...
I'll see you after a hundred years again.
And tell me when you return
My heart,
You captivated it a hundred years
Ago.
I live heartless ... It's
A bad card...
I feel my heart to beat just now.
So,
Your eyes are full of specks,
And tears... You are
Here...
I haven't seen you for a long time.
Please, sit close to me,
Dear.
Please... embrace me and don't cry...