Мълчание, и после тишина.
И отговор, останал неизречен.
Стоя и мисля за света,
На мизерия и студ обречен.
И и толкоз безнадежност има тук,
Истини, забулени в мъгла.
Аз искам да живея и на себе си напук,
Разкъсала оковите на своята тъга.
Малки мравчици се трудят неуморно -
Въздишат, спират, тръгват пак.
И влачат съществуването долнопробно,
Безсмислено те маршируват в такт.
А вечер, смазани от преумора,
Пищят, потръпват в стрес.
И няма никаква опора
За обществената безимотна смес.