автор: io

Тялото ми лежи на земята
и само светлината на свещи;
два силуета се плъзгат по стената
и стават все по-горещи
Пада по гърдите ми восък,
пари ме и в порите ми изстива,
обезумяла, по пода плосък
се извивам и все повече дива
се опитвам тялото ти да докосна,
да попия на устните мириса;
и когато езика ти по кожата ми рисува
изригват в мене вулкани
и потича по краката ми лавата,
ти я попиваш с дъха си;
вливаш се в мен неочаквано,
силно, дълбоко, неистово...
и се откъсва от моите окончания
немощен вик и
без сили останала,
аз прошепвам
"не спирай"