автор: skicnik

Моля те, Господи.
Нека бъде здрав.
Нека си намери добра жена, която го обича.
Да си имат здрави, хубави дечица . . .

Имаше един син. Искаше момиче. Да си има сродна душа. А то се появи кривокрако мъжко отроче. Трябваше да го нарекат, както беше редно. Не харесваше това име. Първия беше отървала . . . Скоро се оказа, че е хилав и болнав. Трябваше да се бори за живота си, а той не искаше . . . Изчете всичко. Разбираше нещата по-добре от всеки доктор. Научи се да бие инжекции. Изваряваше спринцовките и иглите. Остреше ги на едно мраморно камъче. Въведе железен ред и дисциплина. Режим. Всяко нещо на часа, в необходимото количество и качество . . . Забрани да казват, на когото и да е.

Ходеше на работа. Уважаваха я, защото нямаше проблем, който да не може да реши. Когато имаше грижи, винаги се сещаха за нея. Но я намираха за мека. Една дума не можеше да каже напряко на някого, без преди това да си е изяла душата. Мъчеше се, мъчеше, мъчеше. А виждаше накъде вървят нещата. Много по-рано от другите . . . Беше горда, знаеше какво можеше да стане, ако само някой я послуша. Казваше спокойно няколко думи. Щом не я чуват - добре. И те са големи хора, нека пожънат, каквото са посели. Важното беше в къщи.

Насърчаваше го във всичко. Да опита това, което го влече. Да се пребори за това, което иска. Да разбира живота, който ги заобикаля. Да помага на другите . . . Скоро крилата му заякнаха. Започна да търси навън. Малко по малко да разширява света си. Животът бе повече от невероятен. Интересен. Впечатляващ. Светът беше толкова голям, а имаше толкова места и хора за опознаване . . .

. . . Намериха я рано сутринта . . . Студена, сложила ръка върху ръка на корема си, спокойна и усмихната . . . Сърцето й бе спряло. Не беше имала много от това, за което мечтаеше - да пътува, щастлива и лека да танцува сред приятели, да говори на хората колко е хубав животът и как заедно можем да направим света прекрасен, да бъде свободна. Да има внуци около нея, на които да може да покаже, как се правят нещата . . .

Но той беше в небето. Дано стигне мечтите си . . .
. . . Нека бъде . . .