Зеленоклоните старци учудено гледаха пристъпващото към тях младо дърво.
-Здравейте! Аз съм от съседния парк. Реших да видя какво има отвъд малкото езерце, което ни дели.
-От съседния парк ли? Как дойде? Нямаш ли си корени?
-Имам, имам- гордо размаха долни крайници младокът- Но нали ви казах, че реших да се разходя..
Старците се разшумяха и раздвижиха. Опитаха се да се повдигнат и да видят право ли говори странният чужденец. Една топола се намеси-да, наистина, наблизо се вижда току-що изровена земя. Въпреки това обаче продължаваха да гледат невярващо. Къде се е чуло и видяло дърво да ходи?
-Това е бъдещето на горите. Помислете само за предимствата на разселването-заемане на територии които сами си изберем, възможност за здравословни разходки. Пробвайте и вие, лесно е. Трябва само да вложите цялата си сила в изтръгването на основния корен.
Запъшкаха и затрептяха дърветата. Земята се затресе от усилието им, опита се да ги задържи, но не успя и обидено ги пусна от топлата си гръд. Радостни, свободните старци първо се поспряха, поразгледаха се един друг, обсипаха се с похвали и затичаха по слисаната трева. Цялата гора закънтя от веселите викове на освободилите се, другите им завиждаха и гледаха с копнеж по тях, неспособни да осъзнаят как да извадят корените си. Така прекараха целия ден, а вечерта, капнали от умора и с изтръпнали крайници, се затътриха към местата си. Но какво да видят- там вече имаше нови дървета, удобно разполагащи младите си тела. В центъра доволно се усмихваше новият им познат.
-Нима си мислехте, че такава свобода се дава даром? Или отникъде реших да се разхождам? Хората вече настъпват в нашия парк, започват ново строителство. А вашите животи са към края си, затова приемете съдбата си и отстъпете пред бъдещето.
Сломените дървета завървяха към залязващото сякаш в съседния парк слънце. Намериха нови места, а скоро през тях мина опустошителната вълна на строежа...