Стъмняваше се. Снеговалежът беше нито много силен, нито много слаб. Вятърът - също.
Мощният и отлично отоплен американски джип изгълта километрите и много скоро спря на паркинга на горската хижа, намираща се далеч от областния център. Шофьорът слезе, огледа наоколо и след като прецени безопасността на района, вежливо отвори задната врата и, както винаги, покани народния представител да го последва. Влязоха в отлично осветеното и отоплено от бумтящата камина сепаре на хижата. Там, с големи поклони, народният представител Кузман Георгиев беше посрещнат от личния си приятел, бизнесмен, спонсор и организатор на вечерята, Красьо Стойнев. Освен Красьо, на масата имаше още двама негови колеги бизнесмени. Те също се ръкуваха угоднически с депутата, представиха се, но той така и не си направи труда да запомни фамилиите им.
Народният представител Георгиев се настани удобно на обичайното си място на масата; огледа подготвените напитки, салатки, прибори, салфетки и други екстри, и за сетен път се убеди в безграничната прецизност и педантичност, с която през седмица или две тук го посрещаше преданият му Красьо. Георгиев имаше такова голямо доверие в лоялността на домакина си, че веднага изключи осенилата го мисъл за опасност от отравяне, каквото наскоро се опитаха да направят на кандидата за президент на Украйна Виктор Ющенко. Народния беше спокоен. Тук беше при свои хора. Както винаги, и тази вечер хижарката беше затворила хижата за външни посетители; беше я предоставила изцяло за пореден път за неговото посещение и се беше прибрала в близкия град… Навън бяха двамата въоръжени шофьори, които бдяха за сигурността на всички, но най-вече за тази на него - Народния, както го наричаха тук в много тесен кръг… То, нямаше кой знае каква опасност за сигурността му, но все пак знаеше ли се в тази снежна нощ, какво можеше да се случи в това затънтено място.
Георгиев взе чашата с любимото си уиски, стана и каза:
- Красьо, приятели мои! Нямате представа как ми е добре тук, при вас, в тази топла хижа, при тая хубава маса; при туй уважение, което храните към мен.… Тук съм далеч от лудницата, наречена Народно събрание. Далеч съм и от съпругата си, от която отдавна ми е дошло до гуша… Но, да не го усуквам повече!... Нека си похапнем и пийнем нормално, да си легнем по-навреме, че мене утре ме чакат път за София и важни народуугодни дела, пък и вие сигурно имате бол ангажименти. Знаете какво е при нас положението с този вот на недоверие… Не искам да пишат по вестниците, че са изпратили и за мен боен хеликоптер да ме взема от тази наша, прекрасна хижа…Трябва да пътувам рано, защото там е нужен моят глас… Искат да ни свалят от власт, но ние сме хитри и пак ще издържим на изпитанието, на което ни подлагат подлеците от ляво и от дясно… Наздраве, Красьо! Наздраве сине мой!... Наздраве нови приятели! Ще ви чакам в София. Ще кръшкам от сесии… С вас ще обиколя всяко министерство, ще уредя всички ваши искания за кредити, за печелене на търгове по проекти… Ще ви въведа в сложните игри за печеливши ваши отношения с данъчните служби и с фонд "Земеделие"… Не забравяйте, че засега в нашата държава за мен няма нерешими ваши искания… Ще се боря със зъби и нокти и след изборите да съм още по силен представител на вас и на моя трудов народ… Наздраве!... Наздраве и успехи в бизнеса, млади и перспективни господа…
Чукнаха се. Народния седна, пийването почна. После хапнаха солидно. Домакинът се беше постарал - имаше агнешко, печено на скара в камината свинско, риба, сухи мезета, ябълки, сочни круши и още десетки от вкусни по-вкусни неща…Имаше и други хубави нещица, за които знаеха само те двамата - организаторът Красьо и Народния…
Съгласно предварителната уговорка, точно в 22 часа, колегите на Красьо станаха, извиниха се с лошото време и с неотложните си важни, утрешни, бизнесменски дела, сбогуваха се с Народния и си тръгнаха с техния си джип. Те бяха от новия местен бизнес-елит и бяха доволни, че контактът им с Народния беше осъществен успешно. Даваха си сметка, че много пъти ще го посрещат тук и че много въпроси на фирмите си ще решат именно чрез него…
Те и дума не обелиха пред Народния за своите искания, а само предадоха на изпроводяк на Красьо по 50 000 лева за предстоящата избирателна кампания на Народния. Тези пари те вярваха, че ще си ги върнат десетократно от игрите, които предстояха да играят под ръководството и с личното участие на Народния до края на този и (дай боже!) през следващия му мандат… Поне Красьо ги уверяваше в това. Двамата добре знаеха корените на отдавнашната му лична дружба с Народния… От Красьо знаеха туй-онуй за съдбата на господин Кузман Георгиев. През миналия строй бил съдия в районния съд. Направил някои "грешчици", освободили го от съдийството и станал адвокат. Натрупал много пари. Създал широки връзки с престъпния при социализма свят. В голямата си част неговите бивши клиенти преминали през затворите и днес, в демократични условия, въртели огромен и успешен бизнес благодарение на дружбата си с него и на школовката, която получили в панделите на народната република.… Именно те го препоръчали и издигнали за народен представител, за да бъде тяхно лоби... Вече четвърта година той бил техен човек в народното събрание и те били сакъ негови хора и финансов тил…
Един от тези бивши, а може би и бъдещи, затворници бил Красьо. През онуй време работел като шофьор на товарен автомобил с ремарке в един от клоновете на ДАП-а. Надвечер, в една от кампаниите по извозването на зърното от едно ТКЗС, в стремежа си да забогатее, Красьо се полакомил, подправил пътния лист и товарителницата и откраднал 22 тона ечемик, като не го закарал с камиона си в базата на Зърнени храни, а късно през нощта тайно го стоварил при свой приятел в планинския район. На тогавашните цени неговата кражба била уточнена на стойността на половин лека кола "Лада". Това станало ясно, като го заловила народната милиция и като минал през следствието… По кратката процедура го осъдили на три години затвор, както за кражбата, така и за подправката на документите с държавно значение…Тогава думата държава звучала страшно… не като сега… При социализма Красьо признавал, че е осъден за стопанско престъпление, а като дошла демокрацията, прегърнал я и се пишел под път и над път за политически затворник пострадал от комунизма.
Неговият адвокат Кузман Георгиев бягал много по спасяването му, използвал всякакви връзки и в края на краищата успял да намали присъдата му. След година и осем месеца Красьо излязъл от затвора. От тогава, щом се срещнели, той викал на Кузман татко и му целувал ръка, а за него бил като син… В последните десетина години с негова помощ Красьо завъртял успешен бизнес, поукрил големи сделки и данъци и вече бил бизнесмен номер едно в района. Напоследък общественото мнение започнало да одумва нашироко дружбата им, но това нямало абсолютно никакво значение нито за единия, нито за другия…. С пълна пара двамата строели капитализма и било недопустимо да се спират пред никого и пред нищо, в името на върховната си цел - парите и богатството над всичко!
Като се върнаха в хижата Красьо и Народния се качиха на горния етаж и влязоха в отредената за високия гост най-хубава стая. Печката гореше, спалнята беше застлана за двама. Красьо показа на Народния приготвените специално за него три луксозни, средни по размери кашона, които, както и друг път, бяха пълни с маркови напитки, деликатеси от най-различни меса и други подобни луксове. Те спокойно щяха да стигнат на Народния да преживее добре следващите една-две седмици в София. Красьо предаде на втория си "татко" и сумата от 150 000 лева, която заедно с другите двама бизнесмени му подаряваха за успешното му включване на избираемо, челно място в листата за народни представители и за непременното му преизбиране на предстоящите през месец Юни парламентарни избори.
- Синко, с тебе се знаем отдавна - каза Народния. - Знаеш от опит, че тези пари аз ще ви възстановя поне десетократно… Нещата никак не са лесни… В нашите среди вече усилено се говори, че този път избирането на един народен представител ще му струва най-малко милион, милион и двеста хиляди… Тази сума не ме смущава особено… Ти знаеш, че парите на моите приятели нямат чет…
- Татко, ние сме с теб и ти си с нас! Още пари ще дадем, разчитай на нас, вярвай в нас… - отвърна му Красьо. - Сега нека не губим време.
Двамата отидоха в съседната стая. Както винаги и тя беше отоплена и с приготвена спалня. Там ги чакаха две студентки от свободния университет. Момичетата бяха много хубави, на около деветнайсет - двайсет годишна възраст. Народния се ръкува с тях, поразпита ги какво учат, колко им остава още и, като подчерта дебело, че е либерал, им предостави правото те сами да се споразумеят и да си изберат по един от тях, двамата кавалери… И без друго момичетата следваха бизнесадминистрация и тази нощ щяха да понатрупат още опит…
Момичетата бяха отракани, бързо се разбраха и Народния тръгна за стаята си прегърнат с по-русичкото, което беше на възрастта на дъщеря му. Влязоха в стаята, кротко се съблякоха и легнаха на прекрасната спалня. Започнаха да се галят и настройват за сериозна работа в тази студена, снежна, януарска нощ… Навън бушуваше зима, а тук беше топло… беше прекрасно…
Изписука мобифонът, Народния го взе и след секунда чу гласа на жена си:
- Пътуваш ли, скъпи? - попита го тя.
- Пътувам, вече наближавам Велико Търново… Трудно се пътува нощем, а и вали силен сняг… Не се тревожи…Сутринта ще ти се обадя… Само да пристигна в София... Чао. Лека нощ… Целуни внучето от мен…
Народния остави мобифона и прегърна младото момиче, което заедно с колежката си беше подбрано и осигурено от доцент Киряков - друг негов същински брат и съпартиец. Сутринта двете щяха да получат по двеста лева от Красьо, за приятната вечер, която едва сега започваха…
В девет часа сутринта четиримата закусиха. Красьо се разплати с момичетата. Натовариха кашоните и парите в неговия американски джип и с теманета и раболепничене изпратиха Народния за София.
След половин час дойде вторият джип, с който Красьо откара момичетата в областния град и се уговори с тях другия път да ги покани пак, но при условие да се разменят като партньори, защото Народния никак не обичал поторенията…
Минаха два дни. Красьо изгледа по телевизията от начало до край дискусията по искания вот на недоверие към правителството. Изказа се и Народния, неговият "татко". С адвокатския си хъс, със зъби и нокти от високата трибуна на Народното събрание той защити правителството и величеството, и завърши с думите:
- Аз постоянно съм на първа бойна линия, там - сред моите избиратели… Те са с нас… Те са зад нашето правителство… Народът ни обича и иска да управляваме България още много години занапред… Народът вижда в нас успешното ново време и новия ни морал… Победата ще бъде наша, защото ние сме най-достойните му представители… Ние не сме уморени… Народе, за тебе ние ще дадем всичко от себе си! Не на социализма! Не на лявото! Не на дясното!...Да живее центърът!... Да живее Царят!... Пардон… пардон… Да живее Републиката!...
Стана топло на душата на Красьо… Обхвана го гордост, че е приятел с такъв голям Човек с главно Ч… Играта се развиваше по ноти…
Дълбоко в себе си Красьо се молеше дано не се върнат отново червените с петолъчките, защото още беше пред очите му онзи ад - затвора, който чрез неговия и на колегите му непосилен труд бълваше денонощно милиарди горещи тухли, когато се изграждаха основите на народната република… Красьо погледна ръцете си, които тогава бяха груби, изгорели и охлузени до кръв, а сега - меки, чисти, нежни и напарфюмирани, защото ги ползваше само да яде, да брои пари, да подписва фалшиви документи, да подава и взема рушвети и да бърка в пазвичките и другите интимни места на младите момичета.
За Красьо беше най-важно, че България уверено вървеше към второто си светло бъдеще… Първото тя, по една или друга причина, за негов късмет не можа да достигне…
2005.