автор: Vesela

Когато светлината е лазерен лъч
който лази по слънчевите писти
и аз се явявам паметта - начало
от което тръгва и рутинно се завърта
Когато ми напомня тъй-човешкото
несъвършенство на грамофонно връхче
скрибуцането и шума на касетата
като в борба
за да не се превръщам в дигиталност
все още не,
връзвам се с мен самия
но връзката е така бавна
и данните идват така оскъдни
и негодни за употреба, и гасне
червеното око на глобалния монитор
а от другата страна е ново раждане...
Златни сънища на теб, малко човече!

Матео Дзатони