автор: Jessica

Съжаляваш ли...
недей,
помете ни живота.

Отне искрицата любов и нежността ни.
Като хубав филм, но бързо свършващ,
не се желаем пак като преди.
И споменът започва....
като сянка..
тихо и безшумно се изплъзва...
Целувам те -
обичаш ме,
но отминаваш,
пропусна я.....
не пожела да се обърнеш....
а последната ни спирка..
беше Любовта!