|
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 22
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес" | Вход | 17 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркез от Marta (marta@all.bg) на 06.02.2005 @ 14:21:34 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Добре си попаднала!
На хората бих доказал колко грешат
когато спрат да се влюбват като остареят
без да осъзнават че остаряват
когато спрат да се влюбват
Много, много случайно ;)))
Поздрав, триссс! |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркез от hekuba (zhetcheva@yahoo.com) на 06.02.2005 @ 14:48:47 (Профил | Изпрати бележка) | има една реплика за Силвия Плат от Тед Хюз - че тя се пристрастява към всичко, най-вече към любовта във всичките й форми - от абсолютното щастие до депресията. Не знам каква е историята на Габриел Гарсия Маркез, но може би го има и този момент:) |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркез от Ray (bdoych@abv.bg) на 06.02.2005 @ 14:48:49 (Профил | Изпрати бележка) | "... смъртта
не идва със старостта
а със забравата"
много ми хареса това случайно стихотворение :))
Аз, преди време, случайно попаднах на следния откъс от него:
"Ако Бог ми даде парченце живот...
Ще нарисувам картина. С цветовете на Ван Гог,
с поезията на Бенедети, с песните на Серат.
Тя ще е като серенада, възпяваща луната.
С моите сълзи ще полея розите в градината,
за да усетя болката от бодлите им
и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот
на всички хора ще им кажа,
че винаги съм ги обичал..." |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркез от midnight_witch на 06.02.2005 @ 14:57:29 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно е.Но прости ми, че ти казвам Маркес се пише със с.Като самота.Маркес е любимият ми писател.
С най-добри чувства. |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркез от libra на 06.02.2005 @ 15:26:05 (Профил | Изпрати бележка) | браво, че си го превела, чудесно е, мъдро едно такова..! |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от Vedrusa на 06.02.2005 @ 15:51:39 (Профил | Изпрати бележка) | човешко, твърде човешко...:)) |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от c_ant на 06.02.2005 @ 17:12:13 (Профил | Изпрати бележка) | случайното едва ли е случайно :) |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 06.02.2005 @ 19:14:17 (Профил | Изпрати бележка) | дай боже повече такива случайности:)
благодаря ти:) |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от ojos на 06.02.2005 @ 20:25:35 (Профил | Изпрати бележка) | Възрастните би трябвало да го знаят, но са забравили..... |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от bogpan (bogpan@mail.bg) на 06.02.2005 @ 21:26:06 (Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/ | ето това е находка..много много голяма изненада..явно е всички минават през ритъма...
...и аз бих сънувал повече..и сънувам
Благодаря ти ..трисс |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от flox на 06.02.2005 @ 23:37:13 (Профил | Изпрати бележка) | Че то било много хубаво:)) А аз без малко да не го видя... Ех, тоя Маркес, може си ги тия неща! |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от moeto (moeto@abv.bg) на 07.02.2005 @ 11:06:56 (Профил | Изпрати бележка) | бих дал стойност на думите,
но мерилото ми се счупи
или е само забравата :) |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от esme на 08.02.2005 @ 10:38:36 (Профил | Изпрати бележка) | Ще ти споделя,че ми е от любимите мъже
и това си го прибирам за подарък))) |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от fightingone на 19.02.2005 @ 19:48:35 (Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg | Ох, защо попадна само на това парченце? Имам го цялото - доста е по-дълго - в нечий друг превод (който в никакъв случай не засенчва твоя). |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от fightingone на 19.02.2005 @ 19:52:10 (Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg | Ах, забравих да те питам - попадала ли си на молитвата на Св. Франциск от Асизи (трябва да е на много стар италиански)? |
Re: Случайно стихотворение на Габриел Гарсия Маркес от fightingone на 21.02.2005 @ 16:28:22 (Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg | Ако Бог ми дари парченце живот
Габриел Гарсия Маркес
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла, и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко това, за което си мисля сега...
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот...
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот...
На всички хора ще кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупави, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените... ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот...
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш от долу на горе, а не обратно.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара...
Тогава аз наистина ще започна да умирам...
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.
|
| |