автор: Anton_Fotev

После се изправи , пристъпи на най - горното стъпало , на самия връх на ниската пирамидка --- и изчезна . Изчезна без звук или ярка светлина , без дори разлюляване на въздуха , без трус , вик или нещо видимо . Дори насядалите в последния кръг шамани примигаха учудено
-- като същества свикнали да виждат всичко и навсякъде и изведнъж сблъскали се с нещо извън обхвата на сетивата им !

Само четиримата , застанали по ъглите на олтара-пирамидка , изразяваха различна емоция -- лицата им излъчваха безкраен екстатичен екстаз , бяха се превърнали в нечовешки маски на сила и мощ , на магически оргазъм от сливането с безгранични енергии , достатъчни за изпаряването на облаци , издухването на урагани , местенето на хълмове и реки ! Изглеждаха така , сякаш никога няма да се отърсят от транса си -- затворили очи , отметнали назад глави , тежко и бавно дишащи . Ръце , протегнати към върха на олтара по едновременно хищен и крайно смирен начин .
Стояха така , стояха дълго , много дълго . Докато излъчваната от тях мощ , безумие и безкрайна мъдрост не смълчаха за пореден път бръмченето на тълпата , коментираща станалото . Все повече погледи спираха да шарят , все повече усти се затваряха . Хората осъзнаваха , че още нищо не е свършило , че тепърва е започнало нещо ОГРОМНО , нещо , което ще промени живота им без право на избор от тяхна страна .... А Три Пера отвори пръв очи от четиримата , застанали в центъра . Отпусна потегнатите си напред и нагоре ръце и устните му се раздвижиха :

-- Хайде , Брез , твой ред е . Ти са най - способният след мен . Вече знаеш как се прави ! . В отговор младият , строен мъж кимна , оставайки за момент в екстатичната си поза . Постепенно очите му се отвориха -- бавно , като на човек изплуващ от безсъзнание . Раменете му се разкършиха . Дори пристъпи от крак на крак , чакайки останалите двама да се осъзнаят . Лицето му придоби замислен израз , докато наблюдаваше колко трудно и с какво вътрешно нежелание Стето и Малката Еша се оттърсват от обзелото ги чувство на безмерна мощ . Видимо трепна , когато Три Пера го подкани за втори път :
-- Хайде , Брез ! ТЕ са " гладни " ... а НИЕ имаме нужда от контрола над природата , който получаваме чрез тяхната сила .... Всичко е такова , каквото трябва да бъде ! Младият шаман покорно , разбиращо кимна . Вече разбираше , че няма да е нужно да призовава своята жер ... не ! Понятието "жертва" не се вързваше с доброволността , с която беше дошъл Лятно Слънцестоене , с вътрешното съгласие и убеденост на второто хлапе , идещо насам .... Без да се обръща , засичайки го чрез свръхсетивността си, Брез разбра че този път е петгодишно момиченце . Трябваше само да изчака то самичко , без помощ дори за изкачването на високите стъпала , да се стигне до върха на малката пирамида . Усещаше останалите трима , свързани с него на емотивно , умствено и свръхсетивно ниво . Започна да повдига ръце и да се пригот .....

---- НЕ ! В ИМЕТО НА СВЕТЛИНАТА И СЕНКИТЕ -- НЕ ! -- Богомолката се изправи в мига на вика си , гневно стискайки и разтваряки юмручетата си . Седналия до нея Горг дори се сепна , защото беше свикнал да я вижда винаги хладнокървна . За нея беше обичайно да се впуска във вихрена атака с влудяващо финнна , лека усмивка . Беше ставал свидетел на иронични подмятания в момент , когато нейните шишове--нокти влачат по земята карантиите на " събеседника " й . Да я види заслепена от гняв и нерешителност -- това наистина го изненада за миг .
-- Какво има -- попита леко раздразнен Три Пера -- ще ми кажеш ли какво ти щукна в главата ?
-- Ти , Ти !? .. Ти заобикаляш един стар въпрос . Казваш , че ще помогнеш хората да се увеличат десетки пъти .... но от това увеличение не следва , че ще започнат да се раждат и десет пъти повече деца с дарба .
-- Така ли ? -- обърна се целия към нея Три Пера -- и защо въобще реши , че няма да стане . Не ти ли е минавало през ума , че съм предвидил всичко . Просто е -- Съюзниците ни помагат да контролираме времето в определена територия . Но територията е нещо постоянно , тя нито се увеличава нито намаля . Докато хората могат да станат десет , двайсет , хиляди пъти повече от сега . Питам те -- представяш ли си какво ще е тогава -- дори един на хиляда да има дарбата и силата -- това все едно означава всеки един от стоящите около теб в момента да е шаман , променящ се или закрилник .
-- Стига , братко ! Всеки човек на Силата знае , че ТЯ е нещо капризно , че детето на един шаман може да бъде обикновен човек или по - надарено от родителя си . Но ако е второто то не се дължи на наследената кръв . ... А защото зачеването е станало между точно определени хора , в точно определен момент и място ! Например за теб казват , че когато те създавали по небето минала опашата звезда . Всъщност е обратното -- Точно когато е минавала по небето опашатата звезда -- точно тогава магическия усет в мама и татко ги е подтикнал да се слеят , за да те създадат ...

-- Давай по същество , сестричке ! - изръмжа глухо Три Пера .
-- Смея да твърдя , че твоя път води в сляпа клисура . Осигуряваш временно благоденствие за сметка на дългосрочен недостиг откъм надарени деца . Да не говорим , че от тези хлапета се очаква да станат не само шамани , но и родители ... родители , способни да уцелят точния момент за създаване на следващото надарено дете ! Това е толкова крехък и уязвим процес ,а ти ще го съсипеш -- словата й предизвикаха тихо , но разтревожено мърморене . При това имаше една съществена разлика с предишните тихички вълнения в насядалото множество . Този път шушукането се разнесе в най - вътрешните два , три концентрична кръга . Именно хората на силата бяха тези , които захапаха замислено устни , размърдаха се върху изтръпналите под задниците пети , тези които колебливо почесоха носовете си и се спогледаха със съседите си . Само глъчката беше едва едва доловима , защото между познати и приятели общуването можеше и вървеше предимно на мисловно предавани образи . Беше странно да гледаш как всичките тези мъдри и могъщи люде реагират като тълпа , като часто от множеството в по - задните редици . Поне на Три Пера не му убягна постепенното настръхване сред наобиколите го водачи . Те не се изправиха на крака , нито проявиха по друг начин недоволство или несъгласие --но несъмнено предаваха на своите съплеменници внезапно лумналото колебание да участват в плановете му . Колкото до обикновенните хора беше ясно кого ще последват . В смъсъл , че можеха и да се посират от ужас заради един негов поглед ... но самата мисъл да не последват собствените си племенни шамани беше абсолютно невъзможна . Дори не би могла да им хрумне -- както хергелето не може да не последва своя жребец когато табунът се разпръсква .

За няколко секунди се беше оказал съвсем изолиран .

В първия миг някой по- наивен наблюдател би си помислил , че само със своята маса и бройка човешкото множество би могло да се наложи над Великия Северен Шаман .... че Три Пера е само един човек , туко що загубил контрола над смълчана , настръхнала тълпа . Това беше ... опасна заблуда ! Всъщност повечето от обикновенните мъже носеха някакво осакатяване , правещо ги почти негодни за ловци -- и го бяха получили докато повръщат от слабост , а над тях прелита гарван със седем метров размах на крилете . Останалата част бяха бивши войни , хроми или пречупени духом от първата група осакатени ....Хм ! Като че ли войната се беше случила преди няколко човешки живота , та вече са забравили враждата си и живеят заедно ... Всъщност ги държеше заедно новият начин на живот .... и волята на онзи дребен мъж , застанал в центъра на мъничкия сакрален кръг .

Водачите усещаха растящия ужас в концентричните редици зад тях . Също така усещаха ,че се намират в контролирано от Три Гарванови Пера пространство , че Съюзниците му разполагат с енергия , достатъчна за силово спиране на сгромолясваща се лавина ... че Богомолката му е сестра . Вярно , че точно тя отричаше правотата му -- но ако заплашеха живота на брат й сигурно би взела неговата страна .... Не на последно място тук беше и страховития Мечок - натъпкан с дълбоко вградените в същността му защитни заклинания на Три Пера . Обвит в дъбови плочки , дебели по два сантиметра , въоръжен с половинметрова паст и нокти по десет сантиметра . Способен да се бие с помоща на Пълно-Празното Съзнание ... Този колос , тежащ тон и четиристотин килограма, беше убил в отминалата война почти толкова войни и Преобразяващи се , колкото и самия Три Пера . А за живота му като човек се носеха обвити в жестокост и кръв легенди .

На Три Пера не убягна и тази инстинктивна , напрегната оценка на ситуацията от страна на племенните шамани . Техните напрегнати погреди , боботенето на събуждащите се в телата им магически сили означаваха само едно -- щяха да го нападнат . А той не искаше това . Не го интересуваше дали за пореден път ще победи или ще го прогонят . Искаше да осъществи плановете си , да запази общността :
-- Повярвахте на Богомолката значи ! Сега сигурно ще поискате да се откажа от плановете си ,а ? Да спра точно когато .... маммкавиии -- защо не попитате Брез какво мисли -- или Стето и Малката Еша . Те знаят от каква мощ искате да лишим човешкия род . Нека Брез ви каже ! Кажи им , приятелю , кажи им какво ще загубим , ако се откажем от доброволните жертвоприношения , от истинското нахранване на Съюзниците !

-- Три Пера !? -- гласът на призования да говори не можеше да се познае .
-- Какво ?
-- Три Пера !? Ти си много могъщ ... човек с твоя магически усет може за изкара цяло прераждане без нито една грешна стъпка . Но от друга страна при това могъщество и една грешка е твърде много -- гласът му съвсем заглъхна . Брез беше силен и смел млад мъж -- да го гледаш как се поти и търси най -дипломатичните думи за да откаже на старшия си събрат беше истинско мъчение . Самия той имаше чувството , че очите на Три Пера всеки момент ще пробият две дупки в главата му . Въпреки това намери кураж да продължи :
-- Твърде много сладост има в Набелязването -- особено когато се съчетава с доброволното жертвопринасяне ... Почти ... почти поквара.... Да не говорим , че Богомолката е права -- та ти всъщност не отричаш думите й , а налагаш своя авторитет срещу нейния .
-- Точно ти ли се обръщаш срещу мен , Брез . Кой довърши твоето обучение , след като загина учителя ти ?
-- Ти , Три Пера -отвърна смирено младият мъж . " Но и ти беше причината за гибелта на учителя ми . " Мисълта му се притаи , спотаи се дълбоко в ума му , далеч от преравящото главата му съзнание на Великия Северен Шаман . Не че другия не се досещаше :
-- Амадок първи ме нападна ... ти дори му помагаше срещу мен ...
-- Факт , който никога след това не си ми натяквал - Брез лекичко се поклони - за което съм ти много благодарен . Но ти също трябва да разбереш , че има нещо .... нещо не е както трябва да бъде . Може би има начин да захранваме Съюзниците с обикновенни хора . Те -- колкото и грубо да звучи -- са достатъчно ... Брез лекичко преглътна когато смръщената гримаса върху лицето на Три Пера се смени със също толкова злъчна усмивка :

-- Ти туко що участва в ритуала и въпреки това не можеш или по-скоро не искаш да проумееш същността му . Невъзможно е да използваме обикновенни хора без дарба . При тях контактът със Съюзниците никога не е напълно доброволен -- да не говорим за някакво доброволност при жертвопринасянето . Такава няма , защото те са обвързани изцяло от нуждите на конкретните си тела . А телата искат да живеят колкото се може по- дълго , да оставят колкото се може повече потомство -- дори и за сметка на останалите ... Как воъбще си представяш тая работа ?
-- Но по време на войната -- нима си Набелязвал хора , съгласни на това ?
-- Не разбира се ! И точно за това по време на война поглъщах живота или отнемах здравето на десетки и десетки хора наведнъж . Единствено за да получа толкова , колкото днес от едно единствено доброволно дошло хлапе ..... Ха , не ме гледай така ! Ти би ли заменил едно дете , дори и твоето , ако можеш да спестиш живота на стотина човека , а ?
-- Не знам ... в името на светлината -- та това хлапе беше твой син .
-- Имаш предвид , че тялото му е плът от плъттта , в която съм . Защото ако говориш за самия Лятно Слънцестоене -- то ние с него тепърва ще се срещаме .

Брез нищо не каза в отговор , но лицето му ясно показваше , че не приема пренебрежението на събеседника си към човешкото тяло и плът . Но и не остана на мястото си -- протегна ръце и прегърна петгодишното момиченце , послушно чакащо го на предпоследното стъпало -ниво от пирамидата олтар .
Гушна го и прошепна нещо ласкаво и кротко в невръстното уше . Детето се зясмя и каза , че иска при майка си . Младежът го пусна в мига , в който Гарванът просъска :
-- Какво , сенките да се вземат една друга , правиш ? Какво си мислиш , че правиш ? -- погледът му проследи ... почти алчно .. детския силует , потъващ между редиците на мълчаливо , съсредоточено наблюдаващите хора .
-- Нищо , за което да съжалявам , Велики Шамане -- каза с вече по- твърд глас Брез -- просто ти предлагам да премислиш още една вечер всичко . В края на краищата това твоето е план , започнал преди три хиляди години и преди петнайсет поколения учител - ученик . Може да почака още една вечер . Една последна вечер , в която за последно да премислиш всичко . И смятам , че от уважение към теб цялото това множество може да остане и тази нощ тук на открито . Нека хората те чакат , медитират според възможностите си и изкарат още няколко часа будни и без храна -- твоите усилия и мощ заслужават такъв израз на уважение ... Качи се в пещерата си и ела утре сутринта -- дай възможност на онези , които не са съгласни с теб да си тръгнат . Онези , които свариш , ще са готови да те последват без съмнения , без колебания -- какъвто и да е изборът ти ... И от сега ти казвам ,че аз ще те чакам -- дори да съм единствения .

-- Ако си единствения -- туко виж си почувствал потребност да се принесеш доброволно в храна на Съюзниците ми ?
-- Ще бъде за благото на всички останали -- така че ще съм съгласен -- рече Брез и млъкна , стисна решително устни . Остави Три Пера сам да се реши . Нямаше какво повече да му казва . Туко що му беше предложил изход . Изход , щадящ гордостта и достойнството на Три Пера . Всъщност ако утре Великият Шаман се върнеше с променено мнение , отказал се от плановете си -- хората щяха дори да го уважават повече от сега . Защото знаеха , че да се откажеш от плановете си и да се съобразиш с останалите е може би най-трудното за могъщ човек като Гарвана .

Нещо повече -- ако утре потвърдеше предвижданията си хората щяха да се примирят с необходимите според него методи . Дори Богомолката и Брез щяха в края на краищата да се доверят на окончателната му преценка . Все пак той беше по-могъщ , по- знаещ и по-дълго живял от всеки друг човек .
И накрая -- ако покажеше , че ги зачита , щяха да започнат да го обичат . Защото щяха да престанат да се чувстват като деца в негово присъствие . Тоест да приемат без право на избор действията му , извършвани за тяхно добро -- но никога непитани дали така им харесва ...
Всичко това -- неизречено , но намекнато със брезовите слова , натежа в последвалата тишина . Тишина , която заля и без това смълчаното , внимателно слушащо множество . Тишина , която подейства дори на най- вътрешния кръг от шамани . Тишина , която се усещаше почти физически -- празнота , в която отговорът на Великия Шаман щеше направо да изкънти . И в тази тишина , покорила околното пространство --- в мига когато стана непоносима -- в тази тишина Три Пера рече през зъби :

--НЕ ! НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДЯ !
Посредва мигновен хаос от блъскащи се хора . По - умните имаха само миг преднина пред онези , които бяха просто страхливи . Секунда по - късно реагираха и физически силните , които започнаха да разбутват по-дребните хора за да се отдалечат максимално от Три Пера и наобиколили те го , настръхнали и наежени , готови за сблъсък племенни шамани . В центъра на този нарастващ хаос един дребничък , много ядосан мъж вдигна юмрук над главата си ( знак , че иска думата ) и изкрещя :

-- ТИШИНА ! -- толкова мощ беше вложена в тази единствена дума , че я превърна в безпрекословна заповед . Хората се заковаха по местата си и заизвръщаха глави към изкрещялия . Той от своя страна извика още веднъж :
-- СЕДНЕТЕ , ЗА ДА МЕ ВИЖДАТЕ -- всички се подчиниха и Три Пера продължи по- спокойно -- Погледнете се бе , хора . Нима има някой от вас , съгласен след хиляда поколения превнуците му да живеят толкова трудно колкото него ! Всъщност повечето от вас искат по-сносен живот не за пра-пра-внуците си , а още сега ,още днес ! Нима всички не се борим да живееем по-добре , по-сигурно , по-дълго , на по-голяма Територия .....

Но Територията не се разширява само от изток на запад и от север на юг . Тя има и други измерения , които едва сега откриваме . Например това ново нещо -- земеделието ! Та то някак си разшири нашето присъствие в този свят ... То промени самото ествество на отношението на природата към нас .... Вярно е , че броят на децата със дарба всъщност не зависи от числеността на хората . Но тази численост , благоденствието , строежа на язове или колиби , сечищата и нивите -- всичко това разширява нашето Присъствие в Света . А от това последното зависят много неща .... почти всичко !! Тоест благоденствието не е самоцел . Това , което всъщност ви предлагам е огромен скок напред и нагоре . Когат ...

-- Ще река само едно нещо -- прекъсна го решително Брез , незнайно откъде събрал смелост за такова директно противопоствяне -- ще река , че дори Великия Лунен Лъч е сбъркал веднъж . Наложило се да води най - великата магьосническа битка на всички времена ... за да унищожи собствената си грешка . Последва поредното пълно , тежко мълчание . Брез туко що е казал на висок глас онова , което отдавна се е шушукало между шаманите . Сега Три Пера , като последен и най - любим ученик на Лунен Лъч , трябва да отрече . В случай , че премълчи казаното ще се превърне в официална преоценка на онези отминали събития . Той обаче не направи нито едното , нито другото . Вместо тава се усмихна някак тъжно :
-- Моя учител е бил воден от най - добри намерения .... когато е създавал Неми-Замроте . Чу се тихо , смаяно възклицание , изтръгнало се от стотици и ститици внезапно пресъхнали гърла . Дори обиквоненните хора са наясно със значението на казаното . То фактически представляваше пълно призание ... Брез обаче не искаше да допусне откланене на разговора , нито изпускане на инициативата :

-- Ти , Велики Шамане , също си воден от най - добри намерения . Забравяш обаче , че никой не е вечен . Един ден дори ние двамата с теб ще преминем и ще отминем ..... А няма да има ученици , на които да предадем знанията си ... всичките ще сме ги качили по олтарите ... Тогава цялата събрана от теб мощ и знания ще изчезнат . Намножените с твоя помощ хора ще се изправят пред бури , суши и неконтролирани зими . Ще им се наложе да делят житото с вредители и животни . Болести ще покосяват и тях и храната им . Накрая -- ще имат съседи , които не са трупали прекомерна мощ и са запазили своите надарени деца . Обучили са ги и са им казали - не правете като онези глупаци ....

Жесток смях разтърси Три Пера и прекъсна набралия устрем Брез . Смехът беше продължителен , тежък и презрителен . Докато се смееше Гарванът прекара пръсти през оределите си , зловещо побелели коси . Внезапно стана сериозен и погледна другия почти съжалително :
-- Кой е казал , че има предел на Знанието , което може да се постигне . Кой е казал , че трябва да предам това тяло на смъртта . Да - краят на конкретния живот винаги прекъсва за десетки и стотици години развитието ни ! Но кой е казал , че трябва да умираме и чакаме векове до следващото прераждане , да се учим отново и отново да си завързваме мокасините , отново и отново да учим елементарни умения ? КОЙ Е КАЗАЛ , ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИМИРЯВАМЕ ВЕЧНО С ПОЛОЖЕНИЕТО , КАКВОТО Е ? Гарванът изгледа изпитателно , родителски строго тълпата . Сякаш обвиняваше , че трябва да обяснява толкова очевидни неща :

-- Истината е , че ако Могъществото да мине една граница .... шаманът може да живее хиляда , две , три , десет хиляди зими ... дори ...отвъд това време ! Тогава не плъттта , а волята ще определя продължителността на живота . Тоест докато има жажда за живот , докато има глад за плъттта на другия пол , докато те бута напред любопитството , докато усещаш зова на загадките в тази вселена -- ще живееш .... Екзалтацията му избухна и премина границите на собствения му мозък . Като приливна вълна помете съзнанията на слушащите и ги разстърси до петите . Горг от собствен опит знаеше колко е горещо в мислите на Три Пера . Досега с тях бе опустошителен за егото обикновенния човек ....Видението придойде с опустошителна , помитаща всички ментални прегради мощ . И хората - деца , жени и мъже , войни и шамани , закрилници и преубразуващи се -- видяха :
" Селища , в които хората бяха толкова много , че практически не оставаше място за нищо друго -- дървета , птици , животни . Селища с колиби , по високи и от хълмовете в равнините . Страннни бляскави създания -- нито живи нито изцяло мъртви -- носеха хората в телата си и ги доставяха където те пожелаят ... Цялата равнина между Планината и южната стовърха земя златееше в жито ... Безумни , плашещи , отблъскващи пророчески картини -- в тях имаше някаква примамваща любопитството неистовост, някаква загадъчна грозна прелест - във всичкото това, което щеше да се случи на Света " ...

Гласът достигаше дори и тези малки кътчета от умовете , които видението бе отминало без да залее :
-- ...Всеки от нас -- все по-могъщ , все по-мъдр и знаещ . Все по- звънко смеещ се :
като дете , играещо си невинно в пясъка ,
като майстор на обсидианови стрели , намерил ново находище
като провидец , видял величествените мравуняци от камък , дърво и метал , в който ще живеят нашите потомци ...
Очите му се объраха към онемелите шамани в най-вътрешния и малък кръг около него .
-- .... Представяте ли си какво ще е наистина да имаш време да избереш ученика си -- без да си притиснат от бремето на ограничения срок , какъвто всъщност е сегашния ни кратък живот . Да избереш без да бързаш ... ВСИЧКО ТОВА Е ...

-- " .... САМО ЗА ТЕБ " ! - каза в мислите си мълчалия до сега Горг Мирин Мечока . Обикновенните хора около него чуха само глухо мечешко ръмжене . Но за хората на силата мисълта му беше оглушителен , бучаш от негодувание рев --" ВСИЧКО ТОВА Е САМО ЗА ТЕБ ! " -- огромнатата му лапа се вдигна и посочи над главите на хората към ниската пирамида :
-- "Гледам олтара ти , побратиме , и виждам цялата ти представа за света , събрана в един образ ... За всичко има място в твоята представа за нещата . Най- отдолу е масата от обикновени хора . Над тях е по - малката и тясна площадка на хората със Сила . Виждам още една - още по - висока и тясна . Това вероятно е стъпалото за/на онази малка част от Шаманите , които успеят да усвоят новия източник на мощ . Виждам освен това , че третата площадка не е края -- никоя пирамида не е цялостна , ако завършва с площадка . ТЯ е окончателно построена , когато линиите й се затварят във връх , когато най - отгоре има един единствен камък .... един едиствен човек !

Обикновенните хора можеха само да гадаят какво се споделя между Горг , Три Пера и останалите водачи . Онова , което виждаха беше растящия гняв и обида от страна на Три Пера . Той вдигна ръка в жест на пресичане . Гласът му загъгна гневно :
-- Горг , аз винаги съм трупал мощ за да помагам на останалите . Винаги е било с една цел -- човекът да стане най - могъщото същество в този свят ... А ти ме обвиняваш в алчност . В отговор Мечокът само глухо , дълбоко изръмжа . Поне това усетиха обикновенните жени и мъже :
-- "Вярвам ти , че искаш само добро . Вярвам ти , че си искрен ! Въпросът е , че ти сам си признаваш -- никога няма да спреш в трупането на знание и сила . Ще вървиш напред вечно . Ще отиваш все по на високо , все по надалеч и все по - бързо . Докато твоите събратя по сила -- постепенно оредявайки , все по - трудно следвайки те -- останат зад теб . Всичките ... И когато стигнеш толкова високо , толкова недостижимо далеч .... и до раменете ти няма нито един равен ... ще си губиш ли времето да се обръщаш назад -- към онези , които поемат вихрите от крилете ти ... "

-- Не - извика истински разгневен Три Пера -- винаги съм имал една цел - величието на човека !
-- "Знам че е така ! Но действията ти водят до друго ! .... Всъщност аз съм и срещу позицията на останалите водачи . Те негодуват , че жертваш бъдещи ученици и родители на по-следващото поколение надарени . Негодуват с основание ! Но аз негодувам , че жертваш въобще , че пращаш в нищото хора . Жертваш деца !
И не ми минавай с довода , че те сами избират . Богомолката хубаво ти го каза -- ти си довел положението до това състояние , в което техния магически усет ги подтиква към доброволна саможертва в името на всички останали ."
-- Не е така , Горг ,-- отвърна на глас Три Пера и си личеше колко усилия му коства да бъде търпелив и сдържан . Обикновенните хора може и да не усещаха мисловните послания на Мечока , но за смекта на това спорът им протичаше пред любопитните присъствия на всички останали Водачи . Още повече , че това всъщност не беше спор , а еднопосочни нападки от страна на Горг . Единственото предимство на дребничкия мъж беше възможността да използва човешкия си глас , обръщайки се към всички едновременно :

-- Не е така , Горг . Ти нищо не разбираш . Самия ти си забравил видението , което сподели с мен там -- при първата нива , след първата голяма победа (вижте го как се отмята сега ) .
-- " Напротив ! Помня видението , побратиме . Ти обаче си забравил нещо . Една стара история за ловец , който имал много деца . Макар и способен храната никога не достигала . В една свирепа зимна привечер , след неуспешен лов , той се прибирал отчаян в пещерата си . Вълци били изяли уловените в капаните животни и той нямало какво да занесе на четирите деца и гладната си съпруга . Тогава го срещнал друг ловец , който бил бездетен . Вторият предложил да помага със своята плячка , ако първия му даде за осиновяване най - малкото си дете - независимо дали е момче или момиченце . Съгласили се и благодарение на чуждата помощ останалите три деца оцелели ... Но жената толкова много тъгувала за най - малкото си дете , че не могла да прости избора на съпруга си . Върнала се при родителите си , взимайки децата и всичко ценно -- една сутрин той се събудил и открил , че е съвсем сам , без месо в долапа , без снегоходки , без зимни дрехи и оръжие ... И казват , че в този миг той се проклел -- сам себе си ...
.... И ако прекалено умен човек като теб не може да си занимава ума с тълкуване на стари истории -- ще ти го кажа така : Какво остава от твоето величие на Човека , ако плащаш за него със човеци ? Ако извадим хората от твоето Човешко Величие .... остава едната гола сила , мощта заради самата мощ ... А аз , Горг Мирин Мечока , минах по този път в предишния си живот ... вярно в неизмеримо по - малък мащаб ..."

Събеседника му си позволи леко саркастична усмивка , прекъсна го :
-- Ти пък кога стана толкова етичен . Помня какъв изрод беше в началото -- пък и като знам какви си ги вършил докато си бил човек ?! -- не се сдържа и отново се усмихна леко заядливо . Горг обаче реагира нетипично бързо :
"-- Точно за това ти говоря ... какъв бях ... Недей да падаш толкова ниско , колкото бях аз .... "
Този път Три Гарванови Пера нищо не каза . Само започна да мести поглед от Горг към Богомолката , от нея към Брез. Изведнъж тихо , но ядно рече :
-- Така значи ... най - близките ми ....--изведнъж се врътна към Стето и Малката Еша -- Ми вие кво мълчите като камъни бе ? Вие на чия страна сте .
-- Аз съм с останалите --решително заяви Малката Еша . Гласът , с който го каза беше ясен и спокоен , въпреки че хубавите й черти се бяха сгърчили от напрежение . Попиталият като че ли очакваше точно такъв отговор от нея , защото дори не се намръщи -- само ноздрите му започнаха конвулсивно да потрепват . Накрая отмести очи от нея към последния от четиримата , застанали около пиримидката :

-- Ами ти , Стето ? Попитаният нерешително се почеса по тила , старателно имитирайки типична за едър мъж тромавост на движенията . Всъщност беше невероятен дипломат -- единственият южен шамнан , запазил почти непокътнато племето си . На практика се беше присъединил към каузата на Три Пера след преговори , избягвайки унищожителния директен сблъсък . Сега този хитър мъж и способен шаман упорито мълчеше . На пръв поглед странно , но това предизвика усмивка по лицето на Великия Гарван :
-- Увеличаваш си цената , а , Стето ? Така да бъде ... Какво ще кажеш да те науча да правиш умалени копия на Неми - Замроте . Достатъчно малки , за да се поддават на контрол .
-- Ма те не растат ли по сила и размер ?
-- Само ако им го заложиш като възможност в самата основа на създаващото заклинание ... Какво ще кажеш ? Отдавна ми намекваш , че искаш и тази тайна ... Ще я имаш .
-- Хубаво , Гарване , ама ... ти всъщност нямаш нужда от мен ... а от племето , което водя . Предлагаш ми да ме научиш на Набелязването -- благодарско ,ама ... за да " храниш " ТЯХ ти трябват деца с Дабрата ... изглежда смяташ да ги вземеш из между сто и петдесетте хора , за които се грижа .
-- Стига , Стето ! Я си спомни чии ръце ти повериха грижата за това племе ?
-- Тези на Лунен Лъч -- пък ти си неговия последен и любим ученик , и довършваш делото му !...

Стето изглеждаше леко смутен , но не много:
-- Но когато това стана бях съвсем млад . Сега съм три пъти по възрастен и най - малките ми деца са по -малки от повечето ми внуци , че и от някой правнуци .... ако към пирамидата тръгне някой от тях ... аз не съм като теб ... кво като знам , че след време пак ще се преродят ...никога няма да са точно същите , няма да ме обичат като деца ... плътта и душата правят едно цяло , Три Пера ... Съюз , който никога не се повтаря по точно този начин ... Ако малката Роза тръгне към някой такъв олтар ... аз ... няма да мога ...

Три Пера го зяпаше в подължение на няколко бавни вдишвания . После махна с ръка в пропъждаш , гнуслив жест . Сякаш беше видял нещо мазно и лепкаво там , където трябва да има прозрачен планиснки кристал ... Кратко заповедно изръмжаване помогна на гиганта да проумее , че жеста е предназначен конкретно за него . Той послушно , дори леко припряно се отдръпна , а Малката Еша побърза да го последва -- двамата отстъпиха три метра и се сляха с най - вътрешния кръг на равните си.

Гарванът остана сам . Бавно и накак тъжно огледа първия и втория най - вътрешен кръг около себе си . Погледът му се плъзна наляво и надясно . Нещо тъмно и страховито , неизразимо бе започнало да заменя чисто човешкия гняв и обида :
-- През всичките тези години не поддържах собствено племе , за да мога да се грижа за всички вас . Смятах , че всеки шаман , закрилник или преобразяващ се , който признава превъзходството ми в мощ и мъдрост , става част от мен -- така както обикновенните хора са част от мислите и сърцата на своите племенни шамани .... Вие , хората на Силата , бяхте моето племе -- така както хората в по - задните редици образуват вашите племана -- за които се грижите като за нещо цялостно..... А сега всички вие ме предавате ... Принуждавате ме да търся други земи и други племена ... дето не са такива мухльовци като вас -- Три Гарванови Пера стисна устни , видимо прехапвайки език . Мнозина изтръпнаха , смятайки , че това прехапване на езика е последна конвулсия на задръжките му преди да им хвърли някое Проклятие . Той явно засече внезапния им ужас , защото за втори път направи онзи специфичен жест на гнусливост :

-- Нищо няма да ви правя . Бъдете спокойни . Само ви предупреждавам , че от този миг преставам да се грижа за времето над тази земи -- с тези думи Три Пера плесна с ръце и и изведнъж там , където стоеше , вече имаше ОГРОМЕН , многометров Гарван . Птицата разпери криле -- черни платнища , триъгълни отрязъци нощ , закриващи половината небе за стоящите наблизо . Размаха ги лекичко , колкото да предупреди хората да залегнат и да се вкопчат в земята . После се оттласна с могъщите си нозе и вече правеше широк , плавен кръг над селището . Гледката накара голяма част от множеството да изпадне във вцепеняващ ужас . Три Пера разбира се не искаше да ги наранява . Той просто искаше да се махне по-бързо от унизителната за него ситуация . Все пак-- преди да се засили и изчезне с два - три устремени маха -- отвори клюн . Гласът беше неговия макар и почти неузнаваем заради огромния ръст , птичето гърло и голямата височина :

-- За ваше съжаление ви оставям и Съюзниците си . Те са свързани с тези земи и няма как да ги взема със себе си ... Ще се наложи да изтърпите гнева им , когато осъзнаят избора ви . Но спокойно -- без моя помощ не могат директно да ви навредят . По всяка вероятност ще трябва да изтърпите няколкодневна снежна буря ... ХА - облаците вече се сгъстяват като повърнато мляко.
Сбогом и дано оценяте факта , че не ви се налагам със сила ... Да бъде каквото вие искате .... Само помнете , че Мечтите имат свойството рано или късно да се осъществяват . Идеите са най - могъщото нещо на този свят . Те водят свой собствен живот , а Събдата им намира изпълнители . Намира естествено най - подходящите -- онези , които са готови да живеят в бързеите на Реката на Времето ... Защото встрани от бързеите са гьоловете и застоялите блата -- вие натам сте се запътили .
Сбогом и безпроблемно живуркане ....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
При вида на прииждащата буря хората се размърдаха . Небето се сгърчваше на въртопи и заприличваше на обърнато наопаки разбунено море . Онова , което погледа привично възприемаше като височина, се превръщаше в дълбочина и зеленикав полумрак . Хората забравиха , че са си донесли храна за угощението след постите . Събраха си багажа , сбогуваха се с приятелите и близките и се организираха за тръгване .
Само че лицата на водачите им излъчваха неприкрита безпомощтност . Те напразно мръщеха чела и се събираха на групички -- Напрегнатите погледи към небето , вцепенените от вътрешно напрежение тела , сгърчените една в друга длани -- никакво усилие , дори колективно не успяваше да спре приждащата стихия . Накрая -- вместо да се пръснат всеки с хората си -- Водачите се събраха отново в кръг и заедно докоснаха със обединените си съзнания Бурята .

И срещнаха Гняв , Обида и Глад Там , където би трябвало да има само Безлична Първичност . Разбраха , че не могат да спрат спускащата се върху селището Стихия . Закрещяха на хората да се скрият в колибите , а и самите те побързаха да се пръснат по смешно крехките мехурчета от дърво , слама и тор . Скрити вътре , хората можеха само да треперят от страх и рязкото спадане на температурата . Стояха натъпкани един до друг като червеи под гнило коренище и усещаха люлеенето на покривите и стените около тях с нозете и телатата си , с ушите си и ужаса на долепените до тях съплеменници и непознати . Бруталните пориви на урагана трeсяха крехките постройки . Ледените късове биеха с тъпанен грохот над главите им , упорито опитвайки се да смажат ръкотворните човешки мехурчета ...

... Така продължи няколко безкрайни часа . После нещо в рътъма и " тона " на Катаклизма се промени . Подобието на воля и ум , движещо безкрайните маси лед , мрак , студ и подгонени от урагани гурливи облаци ... То някак си проумя , че малката , закътана котловина не му позволява да разгърне в пълна сила въздушната стихия . В резултат ледения град бе сменен от мокър , тежък сняг , а бесните , неистови вихри от малко по-бавен , но равномерен и много студен вятър . Това доведе до бързо и непредотвратимо обледяване на малките , непригодени за зимата колиби . После заскрежените им покриви започнаха да се огъват под непрестанно сипещия се мокър , тъжък като проклятие сняг . Същия постепенно скриваше изненнаданата , още топла земна повърхност . Преспите полекичка , за едно денонощие стигнаха височината на стените и ги заляха . Парадокса беше , че крехките стени издържаха и не хлътнаха не толкова заради куполообразната форма на колибите колкото заради дебелата броня , обкова от лед .... Само дето с леда и снега дойдоха и техните жестоки деца -- тъмнината , студа и глада .

Дойдоха постепенно . Първо пристигнаха Тъмнината и Студа . Отворите , които с много мъки пробиха за по - добро проветрение , не можеха да бъдат много широки -- само малки дупки откъм подветрената страна -- колкото да има какво да дишат . .. Въпреки това през тях нахлуваше кански студ . Ето защо след множество викове и сръдни бяха запалени огнищата -- въпреки съпротивата на майките и хленча на децата , скупчени в средата на помещението . В резултат тези покрай стените трепереха от студ , а тези в средата се задавяха от дима , който упорития вятър тикаше обратно в колибите .... Май се очертаваше да прекарат в това положение неопределено дълго време ... избухнаха и по - сериозни спречквания , които обаче нямаше как да се превърнат в бойща зарада пресата от долепени човешки тела ...

Освен това към ранната утрин на другия ден установиха , че в нито една от колибите няма повече дърва . В края на краищата беше ранна , топла есен и хората държаха само колкото за готвене . Наложи се да се размърдат . За техен късмет снеговалежът беше спрял , а навалелия--макар и на височина колкото човешки бой -- си беше мокър и и поддаващ . Ето защо с малко помощ от страна на шаманите войните направиха тесни тунелчета от утъпкан настрани сняг . С тях постепенно свързаха отделните колиби и дори опитаха да стигнат до близкото сечище . Само че откриха , че в студа клоните и стволовете на отсечените дървета са по-твърди от брадвите им , че няма как да мъкнат цели парчета през тунелчетата . Беше изключено да се изправят и да тръгнат отгоре по снега , да затъват в него и да мъкнат клонаците под тежките лапи на мокрия , студен и бърз вятър ... Дори хората на силата не бяха в състояние да се противопостявят на Стихията , нито да укротят Волята , която я беше задвижила ....
... Студът окончателно ги сграбчи с костеливата си , мъртвешка ръка ... През втората вечер умряха няколко деца и старци .....

... После стана още по - лошо , защото започна да свършва храната . Гостите бяха донесли колкото за едно обилно хапване . Запасите на домакините бяха обилни , но не като за петнайсет пъти повече хора , при това треперещи и зъзнещи в непригодени за зимата колиби . .. ОЩЕ ПОВЕЧЕ , че по-голямата , основната част от запасите бяха скътани във вечно студени пещери , където летните и есенните горещени няма да развалят храната . Сега обаче тези запаси все едно ги нямаше . На третия ден хората вече гладуваха . Към края на дена жените започнаха да си крещят при разпределението на оскъдните дажби . Същата вечер мъжете изгубиха нерви и се включиха в скандалите . До сутринта бяха заклани двама от по - войнствените . Щеше да се стигне и до трета схватка с ножове , но Стето се намеси и разтърва биещите се , като ги наби и двамата .

....Когато на четвъртата сутрин Вятърът отново донесе Сняг хората разбраха , че наистина са загазили . Горг почувства , че хората са наистина отчаяни , защото започнаха отново да се държат добре един с друг . Всички проумяваха , че ще загинат и егоизмът на отделното същество става безсмислен . Сръдните престанаха , последните парченца храна бяха заделени за децата и бременните . Това беше обратното на обичая , който предвиждаше последната храна да се изяде от ловците , които след това да излязат на лов... от който се връщаха само ако имаше какво да донесат ..... Сега обаче хората разбираха , че утихване на бурята и снеговалежа няма да има . Единственото , което им оставаше , беше да отложат за колкото се може по-късно детския хленч за храна . Този хленч е по-ужасен от писъците . Той поначало е слаб и немощен ... и с времето става все по тих ...