автор: gumbert

Това е мой превод на откъс от "Любовната песен на Дж.Алфред Пруфрок"


Какво пък, ще дойда със теб,
Когато стихне вечерта, като болен
упоен на хирургическата маса;
Е, хайде, нека тръгнем по пустите улици двама -
на земята стърготини, и черупки от стриди
Във евтините кръчми, във шумните вертепи,
В приютите от нощите безсънни:
Повеждат улиците, като скучен спор,
И ще те доведат лице в лице с
убийствения за теб въпрос...
Не питай за какво.
Хайде, да отидем там.

И дамите във гостната маниерно
Беседват си за Микеланджело

Мъглата жълта козина потрива о прозореца,
Димът наднича с жълтата муцуна вътре,
И облизва със езиче всички кътчета сумрак,
До канавките поспира се, където водостоците изливат се,
Със козината си попива сажди от камините,
На терасата се приземи, поскокна, и разбира,
Че всичко туй е тиха октомврийска вечер,
И къщата обвил, за миг заспива..."
Т.С.Елиът - из _ Любовната песен на Дж.Алфред Пруфрок_