автор: Mojsei

Обгърнати сме в нежност упорита,
с лице на жажда нова,
която все за още пита,
а ти я правиш и сурова.
Странен глад, човешкото в човека,
себе си, чрез който преоткрива,
ти си господар от пантивека,
но природата ти трудно се разкрива.
Душата за приятелство е ненаситна-
във всеки миг е благодарна,
дори и стъпката му да е ситна,
тя остава само лъчезарна.
- Веднага трябва да признаеш,
че туй от собствен опит знаеш!