Какво пък- електромонтьорите
са печени в делата електрически!
И невъзможно е умът да схване,
те как без капка предпазливост
чевръсто чудеса забъркват,
с отвертки в шините човъркат.
Знай, със страха са непознати;
и по заветите на Ома
за възли и вериги- пълни и непълни-
със зъби стискат те проводник гол;
и ни за жажда, ни за глад поминат!
Та има ли в света дела по-святи?!
Не, няма на света дела по-святи!
И в книгата на Бог за почитта
аз бих записал ги, о, ако бях всевластен!
Да, слава тям, които в дан за надник
опитомяват хъса на заряда,
та ний да не слепим се в мрак!
О, слава вам, безименни герои!
Понякога гълчите енергично,
но що да сториш- служба, а не мед...
Обул сатенените панталони,
поглежда строго електрическият мъж,
закрачил по земята- в шир и длъж.
("Электромонтерам", Игорь Иртеньев, 1985;
превод от руски: Methodius)
б.а. Понеже съм електромонтьор.