автор: moeto

Отдавна вече кибритът не е само кибрит, а думите само думи. Взимам една клечка, дори нямам време да се замисля, а усещам как езиците на пламъка ме хапят по пръстите.
-Провокирам внимавай, трудно е да следваш по нечий път, освен ако не си убеден в правотата му, нещо което заслужава предварителна преценка.
-Нима се срамуваш от пътя си?
-Бих искал да говоря и пиша правилно и в това виждам своя път и изход. За да мога да кажа на болния: "стани и ходи", думите ми трябва да имат сила и да са хармонични. А за да стане и тръгне човекът би следвало да повярва и в себе си. Така той ще бъде запален като клечка кибрит и ще изгори, а аз ще бъда подпалвачът. Какво мога да направя друго, освен да разпаля неговата вяра? Та аз не съм бог, а само подбудител, разликата е видна.
-Да приемем, че си вълшебник.
-За кратко само, като магьосника от Оз, тогава бих бил обект за подражание и възхищение, но рано или късно, ще стана много грешен и ще искам да ти се изповядам или да избягам. Проблемът е, че не можем да избягаме от себе си. Но сега виждам в твоите очи искрици, а е важно огънят да бъде предаден.
-Говориш емоционално и ексцентрично.
-Думите ми трептят като пламък, защото ги казвам с вълнение. Погледни ръцете си та те са крила и инструменти едновременно. Ако ги разпериш ще полетиш, но ти липсва вяра за това. По-лесно е да напишеш нещо и тогава да полетиш, но ще бъде друг летеж. Нима не виждаш, че главата ти служи само за украса и всички искат да бъде така?
-А ти нима можеш да летиш, не е ли това илюзия?
-Повярвай, че можеш и ще полетиш, купчина ръждясващо желязо. Смазката не те прави по-млад, а боята по-красив, а единствено мисълтта. Лесно ни е да ги наречем крем и червило, но само знанието може да ни направи такива- каквито искаме да бъдем и да правим това което си помислим. Търси го приятелю, докато имаш още малко време, клечката догаря!