автор: lubopitko

Когато тъжен е живота
и всичко тъне във мъгла,
недей презира слънчевите хора,
а пожелай си падаща звезда.

Така, дълбоко взрян в небето
забравяш болка, нищета
и с едничка мисъл във сърцето
оставаш ти да търсиш падаща звезда.

Ако обичаш ти несподелено
и вместо чувства получаваш пак лъжа,
недей тъгува, така е отредено
от съдбата- падаща звезда.

Погледни по- ведро небесата,
цветята, птиците, дъжда,
усмихни се на тревата
и открий там падаща звезда.

Свалиш ли тъжната окраска
и татуираш ли си ти смеха,
тъй тихо, нежно, като ласка
при теб ще дойде падаща звезда.

Гледай по- нехайно на нещата,
смигни на глупостта и подлостта.
Като дете се щурай из полята
и откъсни си цвете- падаща звезда.

Откриеш ли, че смееш се и пееш
и радваш се на малките неща,
то знай, че съвсем неволно на челото
се е настанила твоята красива и неповторима
падаща звезда!

14. 05. 2000г.