автор: desiteneva

На Петко, който никога не разбра какъв е смисълът на думата:"отдаване"...

За теб душата си отдадох безрезервно
и всяка моя фибра се изпълни с теб.
И тази моя обич прекомерна
сърцето ми изгаря ден след ден.
И всяка тежка дума и обида
пробожда и разкъсва нещо в мен,
но аз от теб не мога да си ида.
Не си пръв, но си последният за мен.

Аз всяка своя клетка с напрежение
обтягам, за да мога да те спра,
когато предизвикваш отчуждение
и търсиш в мен несъществуваща вина.

До болка разширявам свойте вени
да мога твойта кръв да побера.
Така ти ставаш част от мене
и част от моята душа.

Не съществува друго измерение
във цялата Вселенска широта
да притежава тез умения,
с които аз опитвам да те удържа.

И питам се: "А, колко пъти
ще трябва да се преродя,
за да достигна същността ти
и с теб докрай да издържа?"
10. 08. 1997 г.