автор: eclipse

Чух гласа й...затворих слушалката
и в първия момент целия свят се преобърна в главата ми и се завъртя като луда въртележка, размазвайки времето. Тя...там...Дали си щастлив? Там, където всичко напомня за мен. Дали тя знае? Звънна предупредителния сигнал, че въртележката спира поредната обиколка и времето отново тръгна- дори по- бавно, отколкото преди. Какво е това...щастие ли изпитвам? Сякаш товар падна от раменете ми, чувайки женския глас. Сякаш беше минал пролетен дъжд и аз тичах боса в хладната трева, разперила ръце като че всеки момент ще полетя. Свободна...свободна от всичките угризения, че сме се разделили отдавна, а ти си сам. Свободна от това, че и следващия заради когото те напуснах, съм решила да избягам от него. Опрощение. Все едно ме застигна, чувайки кроткия глас на това момиче. Сигурно те обича. Виждам вече нашата любов, която се откъсва като съвършено мека и изваяна душа от умиращо тяло и се понася нагоре.Отива си и аз й махам за последно. Красива е и космически зов сочи пътя й. Представих си момичето- нежно и кротко е, уравновесено с може би черни дълги коси, нисичка- моята пълна противоположност. Представих си следващата приятелка на този, от който мисля да избягам- ще е същата като твоята. Винаги такива си избират...любвеобвилни и кротки. А аз ще продължавам да тичам с разперени ръце и боса в росата, докато падна или ми поникнат криле.