автор: aurora

Кристално езеро съзрях във очите ти
и във водата чиста решително скочих...
Надявах се там да намеря мечтите си,
но някой водата май беше източил.

Видях във сърцето ти щастие бяло,
любовта вместо теб ми подаде ръка...
Но се оказах сама сред поле изгоряло,
покрито единствено с мъртва трева…

В гласа ти долових най-нежната песен,
прегърнах я силно и се понесох високо...
Но тишина ме срещна в простора небесен
и тихо ме върна отново в дълбокото...

Днес седя самотна на брега
...не на езеро, а на малко поточе.
И дори да ме мами пак чиста вода
няма да посмея отново да скоча.