автор: Tiranozavar

- Обичам упадъчните истории, нещо да се случва извън нас, разбираш ли?
Тя продължаваше да мачка фаса в пепелника, въпреки че пламъчето отдавна бе изгаснало. Ноктите й бяха лакирани в черно и кожата на пръстите й изглеждаше захабена и мръсна. Носеше сребърен пръстен на безименния пръст, и широка гривна, която изглеждаше тежко и неестествено на тънката й китка.
На него му беше топло. Под коженото яке тялото му излъчваше миризма на тютюн и пот. Беше ужасно задушно и бузите му пламтяха. Косата му бе мокра и на челото бе паднал един чуплив кичур.
Безсънието придаваше на чертите му някаква аристократична умора, сенките под очите му го правеха поне с няколко години по-стар. Движенията му ставаха по-плавни, а гласът глух. С притворени очи си представяше как изглежда отстрани. Ако наблизо имаше огледало би се задържал по-дълго пред него. Носът му бе гърбав, очите почти черни, с онзи особен отблясък, които имат някои непрозрачни, полускъпоценни камъни. Имаше слаба фигура, която тя определяше като атлетична. Той пък си представяше, че тялото му е от ластик. Можеше да седи в позата на йогите по цял ден без да изпита болка, а също и по всяко време да направи шпагат. Харесваше му да си представя, че е от пластелин. Сякаш мускулите му са от тесто и може да удължи двойно, а даже и тройно ръцете и краката си.
Някои жени харесваха еластичността му. Когато бе дете удивляваше останалите като захапваше палеца на крака си или пък правеше кълбо назад с кръстосани крака. Понякога си представяше, че тялото му е тънко като хартия и че може да се свие в пространството. Искало му се е да бъде невидим и да може да премине през всяка ключалка, да се претърколи под вратата на всяка стая и да се скрие, за да наблюдава хората. Светът, видян от един мискропичен, забравен от всичко живо, ъгъл може да изглежда невероятно интересен. Докато тя пали нова пурета, той си представя, че е приседнал като прашинка в скута й. Двата хълма на гърдите, паднали тежко върху ребрата, после брадичката, която се извисява някак неестествено в самия край на шията, после носа като релеф на географска карта, очите й, забодени от двете страни. Едва ли би се досетила защо именно сега той се усмихва и по лицето му преминава някаква иронична сянка. Тя продължава да говори и сякаш се опитва да го увлече.
- Иска ми се да отидем някъде, някъде далече и да не се върнем тук поне година. Представяш ли си да сме някъде на юг?
Докато тя говори той съблича бавно якето и усеща как ризата полепва по гърба. Вади запалката и започва да си играе с капака. Понякога тя му прилича на чапла. Има остри черти и съвсем мънички кръгли цепки, от които двете й любопитни зеници го наблюдават. Изглежда като нещо средно между чапла и куче ловец. Някаква хрътка. Ако притвори очи и удължи мислено лицето й, сложи въображаеми мустаци и огромни уши, тя наистина ще прилича малко на гонче. Иска й се да й каже, да й прошепне тихо „Бау-бау", но продължава да мълчи.
- И ще си купим лодка, представяш ли си да ловиш риба в някой спокоен океан, около теб тихо да шумоли водата, после да се приберем в бунгалото, да пием коктейли, после да се разхождаме по брега и да бъдем съвсем сами, представяш ли си?
- Представям си, а също си представям как след около час, когато се напиеш, ще се наложи почти да те нося...
Тя млъква и рязко откланя поглед от него. Негов ред е да запали. На това осветление пуретите изглеждат графитени. Барът се пълни все по-бързо и по-бързо. Край масата им минават хора, които той почти не поглежда. От фигурите им усеща само цветовете и някои миризми. С периферното си зрение улавя профила на жена, който мигновено му се излъзва. След това на същото място се появява широкият гръб на мъж, после там се мярка любопитното лице на момче, което чака за среща...
Интересно как едно и също място, едно най-обикновено място, на континента Европа, в някакъв бар, може да оживее за толкова кратко време. Да се изпълни с шумове, дим, гласове, хора, които се разминават без да се познават, хора, които се срещат, говорят, а после отново се разделят и не се срещат никога повече. Тя също се разсейва. Впила е поглед някъде над масите, леко разтворила устни. Вероятно е забравила за заядливата му забележка. След малко ръката й се вдига над главата и с леко прищракване, забележимо само за сервитьора, тя поръчва поредно питие. Показва му, че не желае да говорят. Отказала се е да мечтае, защото той бе отказал да я слуша. Мисълта, че именно тази нощ с него може да се случи нещо, което няма да се повтори никога повече, вече го е завладяла. Изведнъж го връхлита някаква неочаквана свежест. Точно, както едно време, когато с лекота караше тялото си да приема всяка, дори най-причудливата форма... Погледът му скача от фигура на фигура. Заради алкохола или дима хората се сливат. Сякаш телата им се преплитат, за да изтъкат един огромен килим от емоции, шумове, миризми, погледи, жестове... Иска му се да се отдели от нея... Има чувството, че живото платно от фигури ще го сграбчи и ще го вплете точно до нея. Едната й ръка ще се вкопчи в ребрата му, другата ще го стисне за глезена и никога няма да може да избяга. Опитва се да се отърси от мисълта и рязко се изправя.
- Сега ще дойда - казва й и с неочаквано бодра походка се отправя към бара.
Очите й го проследяват, а после той се изгубва някъде в дългия и тъмен коридор. По пътя към изхода се вглежда в ъглите и всеки детайл му се вижда неестестевено уголемен. Вижда малка смачкана хартия и има чувството, че чува шумоленето й, фас в мъжка ръка, която му се струва неочаквано тежка, сякаш е направена от стомана, обувка на жена, която седи като жива, стегната, горда, изпъната под глезена. Някъде край себе си чува режещи гласове, после глухи, после хаосът става непоносим и преди да се свлече от умора, той усеща гърба си опрян във вратата, която рязко го отделя от задименото помещение. Ушите му бучат. Навън е мокро и му се струва, че асфалтът свети в сребристо. Под блузата си усеща да избива студена пот, а краката му се подкосяват. Встрани от него някаква двойка се натиска. Токовете на жената скърцат върху земята, а мъжът сумти. Обзема го отвращение. Опитва се да намери цигарите, но е излязъл без яке. Ноздрите му се разширяват и вижда дъха си като дим току пред лицето. Въздухът е прозрачен като лед. Улицата изглежда като направена от желязо. Мътна, студена и чужда. Прави първата крачка и с периферното си зрение улавя мъжа и жената да се изгубват във вътрешността на някаква кола. Фаровете й го заслепяват и той плюе встрани, за да оправи вкуса в устата си. От другата му страна някаква сянка се отделя от стената и той се напряга, за да я разпознае. Жената се доближава до него и му подхвърля нещо, което той не може да чуе от шума на автомобилите.
- Скапана курва - се чува да изрича, преди коленете му да се разтреперят.
Нещо проблясва пред погледа му и усеща по корема си първо остра болка, като убождане. И веднага след това някаква отпускаща, завладяваща и леко приспивна топлина. Дългите пръсти на жената успяват да преджобят панталоните му и отдалеч той долавя ядосания й глас да изрича „Боклук"...
Усеща ожулване по бузата си, докато се свлича отсечено върху паважа. Топлината вече е стигнала краката му и продължава да блика сякаш от вътрешността му.
Малко преди да се унесе той видя тънката нишка, електрическа светлина под вратата на бара... Стори му се, че всеки момент може да се промуши отдолу и да се върне при момичето със сребърния пръстен. На юг е топло, много, много топло...
Опита се да извика по посока на светлината, но от него се чу само къркорене и горещината го погълна.