автор: miglena

едва врабчетата поруменяха
и
залезът трохите зримост изкълва

скалите щракваха в капани мрака
и
звездни глутници завиха А Ла Гершуин

сребриста слънчева змия проплака през мъглата
и
лунни ябълки загалиха я в сънна мараня

с пурпурни устни луда сага зашептя нощта
и
стрелките забравиха да се развиделят

в най-дългата тъма въздишките завинаги се вляха
и
в най-краткия ден душата зачева слънценадеждие