автор: loveforever

Прости ми, че те срещнах тъй случайно
и че харесах само част от тебе,
че не потърсих бъдеще сияйно
и в своята съдба ще се погребвам.

Прости ми, че в живота ти почуках
със моята белязана душа,
че пожелах сега да спрем до тука,
защо аз не мога да греша.

Прости ми, че дори сега те моля
за прошка, сякаш честно е това...
Да се погубваме във своята неволя.
Нима аз бих могла да го простя?


12.12.2004 г.