ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 872
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 873
 Онлайн сега::: Boryana
 |  Умират розите със сочност на жена,
с усмивка на родените в неделя
и дъждобрани на сънливата мъгла
от слънцето жестоко ги разделят.
А в нежната им окръглена пазва
съм приютила любовта си,късната.
Избягала от себе си,да не доказвам,
че съм копняла точно ти да я откъснеш
След миг във шепа венчелистчета
ще се събирам,но ще търся само тебе.
В снега тъгата ми ще ме пречиства.
Сред трънени венци да ме погребеш.
Публикувано от railleuse на 21.12.2004 @ 08:48:05
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Смъртта на розите" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Смъртта на розите
от Merian на 21.12.2004 @ 08:57:53
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | прескачам ти последния ред....
Много е нежно Мея....и чудесни поетични находки!
Умират розите със сочност на жена,
с усмивка на родените в неделя
и дъждобрани на сънливата мъгла
от слънцето жестоко ги разделят.
|
Re: Смъртта на розите
от roza1 на 21.12.2004 @ 09:15:23
(Профил | Изпрати бележка) | Умират розите привидно,
запазват сочността си на жена
и чакат ласките на Пролетта,
полети със пречистена тъга
за да разцъфтят отново.
Поздрави!:)) |
Re: Смъртта на розите
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 21.12.2004 @ 10:19:22
(Профил | Изпрати бележка) | | И с трънен венец се живее....А той може и да разцъфти от обич...Прекрасно е! |
Re: Смъртта на розите
от libra на 22.12.2004 @ 05:37:30
(Профил | Изпрати бележка) | | никакви погребения обаче, пречистена си в снега |
Re: Смъртта на розите
от Ufff на 23.12.2004 @ 03:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | Смърт, ама така красива, че чак да му стане драго на човек.Но с розите и тръните умират, тъй че СПОКО!
Извън майтапа-страхотно е, Мея! |
Re: Смъртта на розите
от rainy на 23.12.2004 @ 15:57:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Славеят и розата
- Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози - възкликна младият студент, - но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.
- Нито една червена роза в цялата ми градина! - възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. - Ах, от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всичките тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!
- Ето най-после един истински влюбен - каза славеят. - Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните - червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя печат на челото му.
- Принцът дава бал утре вечер - мълвеше младият студент - и моята любима ще бъде между поканените. Ако й занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.
- Това е безспорно истински влюбен - каза славеят. - Това, за което аз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излагат за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни, срещу злато.
- Музикантите ще седят на галерията - продължаваше младият студент - и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко, че краката й не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да й дам червена роза. - Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.
- Защо плаче? - попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.
- Защо ли наистина? - рече една пеперуда, която пърполеше подир слънчев лъч.
- Защо ли наистина? - прошепна с мек, тих глас една маргаритка на своята съседка.
- Той плаче за червена роза - обади се славеят.
- За червена роза ли? - извикаха те. - Колко смешно! - А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.
Но славеят разбираше странната мъка на студента - той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.
Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той мина като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.
Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.
- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
- Моите рози са бели - отговори той, - бели като морската пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.
Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.
- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
- Моите рози са жълти - отговори той, - жълти като косата на русалка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.
Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.
- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
- Моите рози са червени - отговори той, - червени като краката на
още коментари... |
|  |
Начало
ХуЛитери
